Почти беше заспала, когато почувства слабо изпърхване в корема си. Несъмнено движение. Тя извика, събуждайки Синджън. Той се надигна с див поглед, търсейки причината за тревогата на Кристи.
— Какво има? Лошо ли ти е?
— Виж — каза тя, хвана ръката му и я сложи корема си.
— Какво?
— Чакай.
Детето помръдна отново. Синджън явно го усети, защото ръката му се напрегна и очите му се разшириха от удоволствие.
— Това ли е, което си мисля?
— Да. Нашето дете. Това са първите признаци на живот, които почувствах.
Трепването се повтори още веднъж, преди бебето да се успокои. Кристи помисли, че е прекрасно, дето бащата на детето й е с нея първия път, когато тя усети новия живот. Дали и той като нея благоговееше пред първото движение на детето им.
— Синджън.
— Да.
— Знам, че не искаш това дете така отчаяно, както аз го искам, но се надявам, че няма да затвориш сърцето си за него.
Синджън мълча дълго време. После изрече:
— Никога не съм мислил много за това. Господ знае, че не аз съм човекът, който има право проповядва отговорност. И все пак ще те попитам: наистина ли искаше дете от мен, или просто ти трябваше наследник за Гленмур?
Кристи се вцепени. Синджън я беше хванал натясно.
— Истината, Кристи — настоя той.
Как да му обясни, че неговото дете е бъдещето на клана й, без да изглежда студенокръвна? Преди да срещне Синджън и да се влюби в него, наследникът на Гленмур, който щеше да осуети плановете на Калъм, беше основната й цел. Но в мига, когато разбра, че носи детето на Синджън, всичко се беше променило. Тя обичаше това дете. Много. Искаше го. Отчаяно. Детето й щеше да бъде част от Синджън. Единствената част, която тя някога щеше да има. Как да му го обясни?
— Няма да те лъжа. Отначало твоето дете беше нещо, от което имах нужда заради клана. За да запазя Гленмур за бъдещите поколения. По-късно то стана много реално за мен и разбрах, че го искам заради себе си.
Синджън размисли над това и осъзна, че бе действал безотговорно в Лондон. Носеше половината вина, задето бяха създали дете. Трябваше да вземе предпазни мерки, вместо да се съгласява с условията, които му беше поставила Кристи. Но тогава беше така подлудял по нея, че бе готов да се съгласи с всичко, което тя поискаше.
— Не се безпокой, Синджън — каза тя, нарушавайки мълчанието му. — На детето ти никога няма да му липсва любов. Нито пък ще ти поставям изисквания, ако от това се тревожиш. Нямаме нужда от тебе. Можеш да напуснеш Гленмур без съжаления.
По дяволите! Да чуе, че нямат нужда от него, не от това имаше нужда Синджън в този момент.
8
Синджън се събуди на разсъмване. Кристи спеше спокойно, затова той се постара да не я събуди, докато излизаше на пръсти от стаята й. Върна се в своята стая, за да се измие, обръсне и облече. Рори вече беше в залата, когато той влезе там. Седна на масата тъкмо когато Мери се втурна, носейки, овеса на Рори. Тя го изгледа свирепо, обичайната й бойкост беше заменена от кисело изражение.
— Какво ще желаете тази сутрин, ваша светлост?
Синджън погледна към овеса, който Рори като че ли харесваше, и преглътна отвращението си.
— Ще опитам овеса тази сутрин, Мери. И може би две яйца заедно с него.
Устата на Мери трепна, но тя излезе твърде бързо, за да може Синджън да определи дали наистина се беше усмихнала.
— Ощастливихте Мери тази сутрин, ваша светлост — изрече Рори между две хапки овесена каша.
— Щом трябва да работим заедно, Рори, може би трябва да ме наричаш Синджън.
— Не е редно — измърмори Рори.
— Редно е, щом аз го казвам.
— Кое е редно? — запита Маргот, плъзвайки се на мястото до годеника си.
— Негова светлост ме помоли да му казвам „Синджън“ — обясни Рори.
Тя изгледа англичанина с подозрение.
— Защо го правите, ваша светлост?
— Всички тези светлости звучат заплашително. Приятелите ми ме наричат „Синджън“ или „Дарби“ и ще се чувствам повече у дома си, ако вие двамата с Рори ми викате така.
— Щом казвате така, ваша… Синджън — каза Маргот, видимо смутена от това, че го нарече по име. — Къде е Кристи? Обикновено по това време вече е долу.
Синджън си придаде невинно изражение.
— Още е в леглото. Сигурно е прекарала неспокойна нощ.
Маргот и Рори размениха многозначителни погледи, после Маргот стана.
— Може би трябва да се кача да видя дали е добре. — И изхвръкна сред шумолене на фусти.
Синджън добре осъзнаваше, че Рори го гледа укорително.
— Казвай, човече. Ако имаш да кажеш нещо, давай.