— Много добре, ваша светлост, искам да кажа, Синджън. Всички обичаме Кристи. Никой от нас не иска тя да страда.
Синджън видя Мери да се приближава. Изчака я да остави купата с каша и чинията с яйца и да се оттегли.
— Кристи носи моето дете. Какво те кара да мислиш, че бих я наранил?
— Помня колко беше сърдит, когато пристигна в Гленмур.
— Простих й, задето ме излъга. Може би си го заслужавах. Питай я, ако не ми вярваш.
— Какво да ме пита?
Синджън се извърна при звука на нейния глас. Двете с Маргот бяха влезли в залата така тихо, че той не ги беше чул. Тя изглеждаше уморена, но въпреки това сияеща. Бременността й отиваше.
— Ужасно ми е трудно да убедя твоите хора, че не ти мисля злото.
— Синджън няма да ме нарани, Рори — каза Кристи. — Поне не физически — добави тя с подтекст, който убягна на Рори.
Синджън реши да не отговаря. Вместо това вдигна лъжица с каша до устата си и преглътна. Макар че вкусът едва не го задави, той успя да не се намръщи.
— Синджън! Ти ядеш овес — възкликна Кристи, очевидно развеселена. — Мислех, че не обичаш овесена каша.
— Понякога човек трябва да преглъща нещата, които не харесва — каза той и загреба от кашата.
По някакъв начин успя да довърши съдържанието на купата, поливайки го с щедри глътки бира. Тогава нападна яйцата, които повече му харесаха.
— Днес ще видим стадата — каза Синджън, нямайки търпение да се наслади на хубавия, прохладен ден.
Отдавна не беше ставал рано и не беше яздил заради самото удоволствие.
— Вземи нещо за ядене, ако не успеем да се върнем навреме за обяд, Рори — добави Синджън, отмествайки назад стола си.
— Облечете се топло — посъветва ги Кристи. — И си пазете гърба от Камерън — добави тя.
Синджън й отправи самоуверена усмивка.
— Имам охрана, забрави ли?
Хълмовете и тресавищата бяха побелели от слана; дъхът на Синджън висеше във въздуха като мъгла. Денят беше мрачен, с обещание на сняг, но възторгът на Синджън тази сутрин не можеше да бъде помрачен. Кристи беше прекарала нощта в неговите обятия.
Намериха овцете сгушени в една долчинка. Синджън дръпна юздите на коня си и с наслада ги загледа. Макар да нямаше нищо общо с грижите за тях, гордост изпълни гърдите му. Стадото беше голямо, няколкостотин глави, и всяка овца имаше дебело руно. Напролет, когато ги острижеха, щяха да вземат добри пари от толкова вълна. Синджън не се беше занимавал с бизнес, но добре знаеше, че цената на вълната не е спадала през последните няколко години, и се питаше защо сър Осуалд твърди обратното. Това просто нямаше смисъл. Някъде в дълбините на мозъка му започна да се прокрадва подозрението, че сър Осуалд би могъл да пълни джоба си, като краде от имението и като лишава овчарите от полагаемата им се част.
Синджън се помъчи да поговори с овчарите. Те отговаряха с готовност на въпросите му, но все така изглеждаха подозрителни. Той научи, че не всички овце принадлежат на Гленмур. Някои бяха собственост на други членове на клана и се отглеждаха заедно със стадото на Синджън. След като видя колко грижи се полагат за животните му, той реши да посети селото на Раналд.
— Раналд са верни на Кристи — обясни Рори. — Те я приеха без възражения. Тавис Раналд, вождът на рода, и старият Ангъс Макдоналд бяха първи приятели. С изключение на неколцина от по-младите, които са войнствено настроени, са мирни земеделци и овчари. Докато крадливите Камерън се прехранват, крадейки добитъка на съседите си.
— Мислех, че Камерън са ви съюзници — каза Синджън. Никога нямаше да разбере тези планинци и отношенията в клановете.
— Да. Те са ни съюзници, но знаем, че не бива да стоим с гръб към тях. Не е никаква тайна, че Калъм Камерън очакваше да стане водач, когато Ангъс не остави мъжки наследници, с изключение на някои далечни роднини от рода Макдоналд като мене. Те бяха много огорчени, когато Ангъс остави Кристи за предводител. Дори казваха, че се ще присъединят към Кембъл, заклетите ни врагове. Но нищо не стана.
— Остави Камерън — каза Синджън. — Сега се интересувам от Раналд. Това ли е селото им — там пред нас?
Селището на Раналд се състоеше от купчина каменни къщички недалече от селото на Макдоналд. Както очакваше Синджън, появата му предизвика доста вълнения. Един як старец, който, вероятно е бил доста красив на времето, излезе от къщичката си, за да посрещне гостите.
Кимна на Рори, преди да се обърне към Синджън.
— Аз съм Тавис Раналд, вожд на рода Раналд. Каква работа имате с нас, ваша светлост?
— Знаете кой съм? — запита Синджън.
— Да, бях в Гленмур в деня, когато пристигнахте. Чухме, че ще останете. Вярно ли е?
В деня, когато Синджън пристигна, в залата имаше събрани толкова много хора, че той не беше имал време да ги опознае. Освен това, в онзи ден беше имал очи само за Кристи.