— Ще остана засега — каза той. — Исках да ви благодаря, че защитихте лейди Кристи, когато Камерън се опитаха да вдигнат бунт.
— Не бих се опълчил против желанията на Ангъс. Кристи е негова внучка и това е достатъчно за Раналд.
Синджън направи бърз оглед на къщичките в селото, докато минаваше през него, и забеляза, че не са в по-добро състояние от тези в селото на Макдоналд.
— В момента работници поправят къщичките при нас. Не можах да не забележа, че няма да е зле и тук да бъдат направени някои дребни ремонти. След като работата в Гленмур свърши, мога да пратя работниците тук, на мои разноски, разбира се.
Очите на Тавис се присвиха.
— Защо ще го правите, ваша светлост? Доколкото ми е известно, никога не се интересували от съпругата си или от имотите си. Защо е тази внезапна промяна?
Синджън знаеше, че планинците нямат основание да му вярват. Короната беше отнела земите им, беше им забранила да носят поли и да свирят на гайди, беше омъжила дъщерите на благородниците им за англичани. Той знаеше, че не е вдъхнал особено доверие на тези хора през годините. Беше игнорирал шотландската си съпруга и почти не се беше интересувал от именията си.
— Нека просто да кажем, че е време да се занимая с владенията си.
— Сериозно ли говорехте, като споменахте за тримесечните данъци? Това ще облекчи доста много бремето ни.
— Държа на всяка своя дума, Тавис Раналд. Помолих брат си да прегледа неотдавнашните увеличения. Започвам да подозирам, че трябва да разровя по-дълбоко. Смятам да поправя данъците в бъдеще. Ще се свържа с лорд Мансфийлд.
— Бихте ли хапнали заедно с мене и съпругата ми, ваша светлост? Ще бъдем доволни да споделим храната си с вас. Нищо особено, но Мег е добра готвачка.
— Какво ще кажеш, Рори? — запита Синджън, зарадван от поканата на Раналд.
Това беше първият знак, че неговите селяни го приемат.
— Коремът ми се е залепил за гръбнака. Малко хапване няма да ни дойде зле — каза с усмивка Рори. — Мег Раналд е най-добрата готвачка наоколо. Не казвайте на Мери, че съм споменал такова нещо.
Синджън се засмя.
— Мери няма да повярва на нищо, което аз кажа. Не мисля, че ме харесва.
Яденето беше просто, но обилно и добре приготвено. Студено овнешко, хляб с трици, варени картофи. Всичко беше толкова вкусно, че Синджън се притесни от това, че опразни чинията си и поиска още. Предположи, че студеният въздух е засилил апетита му.
Преди Синджън и Рори да си тръгнат, Тавис прие Синджън да финансира ремонта на къщичките. Разделиха се като приятели, доколкото това въобще беше възможно.
След като излязоха от селото на Раналд, Синджън реши да посети и рода Макдоналд. Ремонтите продължаваха, когато те пристигнаха там. Рори беше приветстван с ентусиазъм, а Синджън — с предпазлив интерес. Няколко срамежливи усмивки бяха отправени към него от страна на жените, чиито домове щяха да получат нови покриви и други подобрения, и Синджън сметна това за добро начало.
Подчинявайки се на импулса си, той слезе от седлото, вдигна наръч слама на рамо и го понесе нагоре по стълбата към един от работниците. Когато Рори видя какво прави Синджън, се присъедини към него. Не си тръгнаха, докато първият здрач не се спусна над земята. Тогава, с уморени мускули, но усещайки задоволство от постиженията си, каквото не беше чувствал дотогава, Синджън се върна в Гленмур.
Няколко души от рода Камерън го чакаха в залата. Синджън изстена гласно. Камерън бяха последните хора, които би искал да види точно сега. Копнееше да се накисне във ваната, да се нахрани, а после да се люби с Кристи. Мисълта за жена му винаги предизвикваше в тялото му бурна реакция и той се запита защо лейди Вайълет или която и да било друга жена, която познаваше, не му беше въздействала по същия начин.
— Ходили сте при Раналд — нападна го Калъм, когато Синджън влезе в залата.
Синджън пламна от ревност, когато видя Калъм да седи до Кристи. Не му хареса и начинът, по което я гледаше. Най-малкото, прекалено собственически.
— Да, това безпокои ли те?
— Насъсквате другите родове срещу Камерън.
— Не си спомням да съм споменавал името Камерън в разговора с Тавис Раналд. Има ли още нещо, което искаш да обсъдим?
— Не идвайте да душите в селото на Камерън — предупреди го Калъм. — Не ви искаме там.
— Нима Макдоналд, Камерън, Раналд и Макензи не са съюзници? Кристи не е ли ваш предводител? — запита Синджън.
— Да, поне това е така. Но не чувстваме близост с вас, ваша светлост. Не искаме нищо от вас. Планинците са горда порода. Не искаме да ни напомняте за поражението ни при Кулоден.