— Беше преди петнадесет години, Камерън — напомни му Синджън.
— Паметта ни е дълга — възрази Калъм. — В деня, в който земите ни се върнат при нас, ще престанем да мразим англичаните.
Кимвайки на съплеменниците си, Калъм излезе от залата. Синджън погледна към Кристи, видя смутеното й изражение и се приближи към нея.
— Какво ти е казал? — запита я той. — Ако те е заплашвал по някакъв начин…
— Нищо ново. Той иска власт и е все така недоволен, защото не поисках анулиране в Лондон. Смята неконсумирания брак за недействителен и беше готов да ме вземе със сила. С мене като своя съпруга Калъм щеше да бъде в състояние да поведе бунт. Не си е и мислил, че ще се върна с твоето дете в корема. Наследникът ти е заплаха за неговите амбиции.
— Остави Калъм. Раналд още са ти съюзници. Няма защо да се страхуваш от Калъм.
— Не го познаваш, Синджън. Трябва да се вслушаш в предупрежденията му. Още не е късно да се върнеш в Лондон, преди снегът и ледът да направят пътищата непроходими.
— Искаш ли да си отида?
Синджън затаи дъх. За първи път в живота си усещаше, че някой има нужда от него. Лорд Грях беше само далечен спомен. Сейнт Джон Торнтън беше друг човек, живеещ в друго време и на друго място. Днес беше използвал мускули, каквито дори не знаеше, че притежава, и се беше почувствал ужасно добре. Храната никога не беше имала такъв прекрасен вкус, въпреки че беше проста, а въздухът го опияняваше със свежестта си.
Кристи се взря в него, но не откри нищо, което да й напомня за лорд Грях, любимеца на Лондон. Видя мъж, чието лице беше обветрено и зачервено от студа. Беше изгубил лондонската си бледност и тя се учудваше на вълчия му апетит.
— Трябваше да го видиш как работеше днес — каза Рори. — Носеше наръчи слама цял следобед. Бас държа, че мускулите го болят. Аз едва се движа, а съм свикнал с тежка работа.
Синджън се намръщи.
— Излиза, че сякаш съм прекарал целия си живот в безполезни занимания.
Кристи сподави смеха си.
— А не си ли?
Бавна усмивка освети лицето му.
— Сигурно си права, макар че яздех, фехтувах се и се боксирах, за да тренирам мускулите си.
— Имаш нужда от гореща вана, Рори — каза Маргот. — Ела, приготвила съм вода.
— Помолете момчетата от кухнята да качат едно корита и за лорд Дарби — извика Кристи след тях.
— Сложете го в стаята на Кристи пред огъня — добави Синджън. — И питайте Мери дали има някакъв мехлем против мускулна треска.
Кристи вдигна вежда към него.
— Снощи спахме заедно, но това не означава, че ще го правим всяка нощ. Сериозно говоря, Синджън. Ако не можеш да бъдеш онзи съпруг и баща, от който имам нужда, не мога да позволя връзката ни да се задълбочи.
— Много съпрузи живеят отделно. Такъв е животът. Не това искаше да чуе Кристи.
— Лорд Грях ли чувам да се обажда?
— Кристи, няма да се променя за една нощ. Достатъчно е да кажа, че засега съм доволен. Харесва ми да гледам как носиш детето ни и се заклевам, че нямам търпение да го видя как се появява на бял свят.
— Как тя ще се появи — уточни Кристи, вдигайки брадичка.
— Ще имам момиче.
Тя беше решила много отдавна, че няма да ражда момче. Синджън можеше да се амбицира да отведе наследника си от Гленмур и да го отгледа в Англия. Мисълта да бъде отделена от детето си беше непоносима.
— Щом казваш. Ще се качваме ли в стаята ти? — каза Синджън, предлагайки й ръката си. — Нямам търпение да се потопя в тази вана. Надявам се Мери да готви нещо вкусно, защото съм страшно гладен.
Ненаситният апетит на Синджън смая Кристи, както и желанието му да върши тежка работа. Не знаеше той да се е занимавал с някакъв физически труд в Лондон, фехтовката, боксирането и ездата бяха поддържали фигурата му стройна и атлетична, но работата, с която се беше занимавал днес, щеше да го направи много по-едър и як, особено ако апетитът му останеше все така ненаситен, както в последните няколко дни. Тя се усмихна на себе си, представяйки си как дамите биха реагирали на един лорд Грях с издути мускули и зачервено лице. Щяха да се възхищават на силата му, реши тя. Той щеше да бъде добре приятно разнообразие в сравнение с техните суетни, бледи приятели.
— Какво означава тази усмивка? — запита Синджън.
Кристи спря на най-горното стъпало, за да си поеме дъх.
— Просто ми хрумна нещо забавно.
— Добре ли си? — запита Синджън. — Трябваше да те нося.
— Не съм безпомощна, само съм бременна. По-добре побързай, преди ваната ти да е изстинала.
Коритото стоеше пред огнището, точно както беше заповядал Синджън. Сапун и кърпи бяха оставени наблизо. Кристи се обърна, докато той хвърляше дрехите си и се потапяше във водата.