Выбрать главу

Кристи обичаше англичаните не повече от своя клан и не можеше да се примири с факта, че след битката при Кулоден родовите имения бяха конфискувани и я бяха принудили да се омъжи за противен англичанин. Но тя нямаше желание да го смени с Калъм Камерън. Нямаше и намерение да иска анулиране. Имаше собствен план и беше решена да успее.

Кристи харесваше сегашния си живот. Отсъствието на съпруга й й позволяваше да прави каквото си иска, без никакви ограничения. Тя не искаше мъж, който да решава вместо нея. Всичко беше идеално, докато Калъм и роднините му не бяха решили, че е дошло време да се направят промени, изтъквайки факта, че неконсумираният брак не е никакъв брак.

— Много сте тиха, милейди — каза Синджън, връщайки я към настоящето.

— Какво искате да кажа, милорд?

— Разкажете ми за себе си.

— Омъжена съм.

— Къде е съпругът ви?

— В Корнуол. Не е добре и не може да пътува, но настоя да дойда в града и да се забавлявам. Той… е много по-възрастен от мене — излъга тя.

— А! — изрече многозначително Синджън.

Кристи разглеждаше Синджън изпод дългите си мигли. Виждаше висок мъж, едър, но строен, с гъвкави крайници и силна мускулатура. Превъзходна фигура. Винаги се беше отличавал с красота, дори като момче, но зрелостта му беше дала оттенък, какъвто другите мъже не притежаваха. О, да, зрелостта му отиваше. Раменете му се бяха разширили, гърдите бяха станали по-здрави. Изящно ушитият му жакет му прилягаше като ръкавица, а прилепналите панталони оставяха много малко на въображението.

Вгледа се в лицето му и реши, че никой няма право да бъде толкова съкрушително красив като лорд Грях. Носеше лъскавата си черна коса дълга и ненапудрена, вързана на тила с панделка. Въпреки че не беше го виждала от петнадесет години, би го познала навсякъде по тъмните магнетични очи. Не бяха черни, нито кафяви. По-скоро тъмносини като полунощ. Пълните му, чувствени устни и ленива усмивка бяха безмълвно свидетелство за хедонистичната му натура.

Не можеше да го обвинява, че не я позна, фактически дори беше разчитала на това. Последния път, когато я беше видял, тя беше седемгодишна мъжкарана, която си играеше с дървени мечове с братовчедите си, търкаляше се в калта и имаше ослепителна рижа коса, която по чудо беше потъмняла в сегашния си богат меден оттенък.

Репутацията на Синджън и славата му на женкар бяха легендарни. Слуховете за романтичните му интриги и секссцени и бяха стигнали дори до отдалечения Гленмур. Обществото го наричаше заклет женкар, познавач на женската красота, който вкусваше завоеванията си докрай. Беше чувала, че той обича жените, че се наслаждава на преследването и улавянето им, но не остава с никоя достатъчно дълго, за да оформи трайна връзка.

— Имате прекрасни зелени очи — каза Синджън, когато танцът отново ги събра.

Кристи го погледна и премига, заставяйки се да се съсредоточи върху причината, поради която беше дошла в Лондон. Имаше мисия и ако се надяваше да успее, трябваше да се съсредоточи върху нея, да накара Синджън да повярва на лъжите й. Беше немислимо да се провали.

— Благодаря — отвърна тя със скромна усмивка.

Танцът свърши. Няколко мига по-късно Кристи беше обкръжена от нетърпеливи млади мъже, състезаващи се за вниманието й. Синджън се поклони и я остави на ухажорите й, но погледът му си остана прикован в нея, докато тя танцуваше с най-различни партньори. Не беше самонадеяност онова, което му нашепваше, че не е безразлична към него, защото неприкритите й погледи представляваха нямо свидетелство, че тя се интересува от него също толкова, колкото и той от нея.

Руди го намери да стои облегнат на една колона, леко присвил устни.

— Видях те да танцуваш с мистериозната лейди Рандал — каза Руди. — Тя ли ще бъде следващото ти завоевание?

— Тази вечер, ако трябва да кажа нещо по въпроса — отвърна Синджън, отправяйки му решителна усмивка. — Не знам откога не съм бил толкова увлечен по жена, Руди.

Руди вдигна нагоре яркосините си очи, потупвайки с пръст по устните си.

— Нека да помисля — каза той сухо. — Не и след лейди Вайълет. Или може би лейди Скарлет. Или пък беше лейди Елън? Не. Мисля, че се заигра с малката камериерка на лорд Дънели преди няколко седмици. Ако си спомням правилно, нямаше търпение да я вкараш в леглото си. Тази връзка продължи не повече от другите ти сърдечни афери.