Синджън се наслаждаваше от звуците на нейното удоволствие и от вида на красивото й лице, замаяно от страст. Стискаше седалището й, засмукваше зърната й; като че ли не можеше да се насити на тази жена, която носеше детето му. Опита се да контролира страстта си, но тя го победи и той се заби дълбоко в Кристи. Наблюдаваше я отблизо, за да улови евентуален признак на дискомфорт, и се развълнува, когато видя, че и тя е така потънала в страстта, както и той. Очите й бяха полузатворени, изражението й вглъбено в насладата. Той влизаше и излизаше от нея, стискаше зъби и се концентрираше върху това да й даде удоволствие. Чу я да вика — остър, пронизителен звук на екстаз, почувства спазъма й, който го обгърна, и това срина самообладанието му. Всичко, което имаше да й даде, се изля от него в тялото й. Ако беше по силите му, би й дал още повече.
Дълги минути минаха, преди той да намери сили да се отдръпне от нея. Тя се обърна към него със затворени очи, а лицето й беше толкова бледо, че остър пристъп на паника го накара да скочи.
— Заболя ли те?
— Не, не ме заболя. Уморена съм… толкова съм уморена.
Той се пресегна и придърпа одеялото над нея.
— Да ти донеса ли вечерята тук?
— Да, ще бъде добре. Кажи на Маргот, че тази вечер няма да имам нужда от нея.
Синджън беше тих по време на вечерята и другите го оставиха на спокойствие. Той изпрати Маргот да занесе горе един поднос за Кристи. Нахрани се, каза лека нощ на Маргот и Рори и се качи горе в стаята на жена си. Намръщи се, като видя, че не е докоснала яденето, оставено на нощната масичка. Но тя спеше така дълбоко, че не му даде сърце да я буди. Очевидно имаше нужда по-скоро от сън, отколкото от храна. Съблече се бързо, пъхна се в леглото до нея и я прегърна. Без да се събужда, тя въздъхна и се сгуши до него.
Седмиците летяха бързо. Кристи не беше единствената, която наддаваше на тегло. Синджън откри, че физическата активност му харесва, и работеше заедно с Рори и селяните почти всеки ден. Издутите му мускули растяха заедно с апетита му. Торсът му стана по-широк, ръцете укрепнаха; никога преди не беше изглеждал по-здрав и не се беше чувствал така добре.
Кристи бе отпускала дрехите му толкова често, че той се принуди да поиска от Рори някакви по-широки дрехи, с които да работи. Когато заваля първият сняг в началото на декември, селските колиби вече имаха здрави и солидни покриви. Синджън много се гордееше, че на никой селянин няма да му тече в къщата. Кристи беше купила одеяла и вълнени платове от амбулантни търговци и ги беше разпределила между сънародниците си. Тъй като Калъм упорито се отказваше да приеме каквото и да било от англичанин, в селището на Камерън не беше толкова уютно и топло, както при родовете Макдоналд, Раналд. Синджън се беше заел да намери допълнителна прислуга за Гленмур. Всеки ден четири млади жени идваха в замъка и всяка вечер се връщаха по домовете си в селото. Декември започна с жестока снежна буря. Започнаха приготовленията за коледните празници. Всички членове на клана бяха поканени в замъка и Синджън обеща да осигури ритуалния пън за огнището.
Макар все така да споделяше леглото на Кристи, той с всички сили се стараеше да я люби нежно и много нощи просто я прегръщаше, без да правят любов. Тялото й сега носеше неговото дете и той знаеше, че любовните им игри скоро ще станат вредни за бебето.
Денят срещу Рождество изгря студен и сив. Ритуалният пън гореше весело в огнището, зеленика украсяваше залата, бира с подправки се лееше в щедри количества, създавайки чувство за общност. Дори Камерън изглеждаха в добро настроение. Синджън имаше подарък за Кристи и я потърси към края на вечерта, за да й го даде.
Жена му седеше със съпругата на Тавис Раналд, когато Синджън й даде знак да дойде при него. Тя го изгледа озадачено, но бързо стана и охотно и го последва в кабинета му.
— Нещо не е наред ли, Синджън? — запита тя, щом останаха насаме.
— Седни — каза той, настанявайки я в едно удобно кресло. — Исках да ти дам подаръка си, без всички да ни гледат.
Очите на Кристи пламнаха.
— Имаш подарък за мене?
— Да. Купих го в Инвърнес в деня, когато ходихме с Рори за материал.
Отвори чекмеджето на бюрото, извади една кадифена торбичка и я сложи в ръката й.
Кристи развърза шнура и изсипа съдържанието на дланта си. После възкликна възхитеното. На Синджън не му беше нужно повече, за да се почувства щастлив.
— О, Синджън! Изумруди! Прекалено е.
Колието се състоеше от един голям изумруд, висящ от наниз с по-малки изумрудчета.
— Мога да си го позволя. Отиват на очите ти и искам да ги имаш. Ще ги носиш ли?