Стрелите спряха в мига, в който той падна. Нападателите изчезнаха също така безшумно, както и бяха дошли. Рори скочи от коня и клекна до Синджън, вдигайки го, за да огледа раната.
Макар и превиващ се от болка, Синджън беше в съзнание.
— Какво стана?
— Камерън, подозирам. Можеш ли да станеш? Не искам да вадя стрелата все още, докато не разбера колко тежка е раната. Не бива да умреш от загуба на кръв, преди да те закарам обратно в Гленмур. Дръж се, Синджън, Мери ще те оправи.
— Само ми помогни да се кача на коня — изрече Синджън през зъби.
Рори му помогна да се изправи, а после и да възседне жребеца. Животното като че ли знаеше, че трябва да помага, затова остана неподвижно, докато Синджън не се закрепи на гърба му.
— Ще вървим полека — каза Рори, хващайки влачещите се юзди на коня на Синджън, и се качи на своя кон.
Синджън не помнеше почти нищо от обратния път до Гленмур. Кръв избиваше през туниката му, докато той се люлееше като пиян на седлото. Макар че болката беше непоносима, той не вярваше, че раната ще застраши живота му. Беше се снишил точно навреме благодарение на предупреждението на Рори. Очевидно Калъм Камерън се бе решил и на убийство, за да се отърве от него. Синджън знаеше, че Калъм мрази англичаните, както ги мразеха и повечето шотландци, но никога не му беше хрумвало, че може да се стигне и до това. Беше започнал да вярва, че е на път да спечели доверието на клана.
— Почти стигнахме у дома, Синджън — обади се ободрително Рори.
Синджън нямаше сили да говори. Седеше отпуснат над гривата на коня, със затворени очи, стиснал зъби, за да се бори с острите болки. Следващото, което усети, беше, че го свалят от коня. Влизането им в залата беше посрещнато с остри писъци. Кристи? После пелена падна пред очите му.
Кристи видя Рори да внася Синджън в залата и не можа да сдържи отчаяния писък, който се изтръгна от гърлото й. Първата и мисъл беше, че е мъртъв, че Калъм е загубил търпение и го е убил. Не можеше да помръдне, само се взираше в стрелата, стърчаща от тялото му.
Когато чуха писъка на Кристи, Маргот и Мери захвърлиха работата си и се втурнаха в залата.
— Какво има, момиче? — запита разтревожено Маргот.
— Детето ли е? — обезпокои се Мери. Едновременно зърнаха Рори и Синджън.
— Боже опази! — извика Мери и се прекръсти.
— Какво е станало? — запита Маргот, втурвайки се към тях, за да помогне.
— Улучи го стрела — каза късо Рори. — Къде да го сложим?
— Занеси го в стаята ни — каза Кристи, най-накрая възвърнала си дар слово.
— Ще донеса лекарствата и инструментите — каза Мери, втурвайки се бързо към кухнята.
— Не се тревожи, Кристи — занарежда Маргот. — Знаеш, че Мери е най-добрата лечителка тук, в планините. Няма да остави Синджън да умре.
— Трябва да отида при него — каза Кристи и се затича тромаво към стълбището. — О, Маргот, ами ако умре?
— Няма да умре. Не си го и помисляй.
Кристи се изкачи по стъпалата с изненадваща лекота, като се има предвид натежалата й фигура. Рори беше сложил Синджън на леглото и тъкмо сваляше ботушите му, когато тя влезе в стаята. Кристи побърза към леглото и хвана ръката на Синджън. Той отвори очи и се опита да се усмихне, но усмивката се превърна в гримаса.
— Не се тревожи — изпъшка той. — Няма да умра.
— Ще убия Калъм — изсъска Кристи.
— Дръпни се — каза Мери, нахлувайки в стаята. — Не си го съблякъл — обърна се тя с укор към Рори, докато оставяше сандъчето си с медицински принадлежности на нощната масичка.
Рори веднага започна да й помага.
— Изрежи плата около стрелата — нареди тя.
Докато Рори и Кристи събличаха Синджън и закриваха с чаршаф долната част на тялото му, Мери вадеше игла, конец, мехлеми и превръзки.
— Слушай внимателно, Рори — нареди Мери. — Не дърпай стрелата, докато не ти кажа. Маргот, донеси уискито.
Маргот излезе бързо и се върна след няколко минути с една кана.
Мери повдигна главата на Синджън и допря каната до устните му.
— Пийте, ваша светлост. Ще имате нужда.
Кристи загледа как Синджън преглъща. Мери отново допря каната до устните му, карайки го да пие, докато уискито не започна да се стича от устата му и той не можеше да поеме повече. Мери кимна и остави каната наблизо, ако потрябва отново. Тогава кимна на Рори.
Рори хвана стрелата и я извади с едно плавно движение. Кристи пребледня, когато чу Синджън да изохква. Затвори очи и когато ги отвори, Мери сипваше уиски в раната, която сега кървеше обилно.