— Толкова много кръв — прошепна Кристи, готова да припадне.
— Не е толкова много — отвърна Мери, спокойно вдявайки в иглата фин копринен конец. Подаде на Рори нагънат чист плат и му каза да го притисне към раната. — Когато кървенето поспре, ще зашия негова светлост.
— В съзнание ли е? — запита Кристи, наведена над Синджън, и закърши ръце.
— Да, а и малко пиян — каза Мери. — Нали, милорд?
Синджън отвори едно око. Погледът му беше разфокусиран. Дъхът на Кристи спря на гърлото й. Той изглеждаше толкова комично, че ако положението не беше така сериозно, тя щеше да се разсмее.
— Сега ще ви зашия — каза Мери на едва държащия се в съзнание Синджън. — Здравеняк сте, ваша светлост. Ще скочите на крака много скоро. Утре ще ви сваря голяма купа с овес, за подсилване.
Синджън направи гримаса, но не каза нищо, докато Мери се приготвяше да го зашие. Кристи се настани до нея и взе ръката му. Рори стоеше от другата страна на леглото и хвана раменете на Синджън, за да го задържи на място при първото убождане с иглата.
За чест на Синджън той не трепна и не помръдна, докато Мери зашиваше раната му със спретнати бодове. Или може би беше твърде пиян, за да усети каквото и да било. Когато Мери приключи, отново дезинфекцира раната с уиски и я намаза с мехлем от свинска мас и смачкани невени. После превърза рамото на Синджън и част от гърдите му с бинтовете.
— Готово — каза тя, отстъпвайки назад. — Късметлия. Нищо важно не е увредено. Ще сваря чай от валериан, за да притъпи болката.
— Ами инфекцията? — запита уплашено Кристи. Знаеше, че раните, независимо колко са леки, може да се заразят и да убият човека. А раната на Синджън съвсем не беше лека.
— Моли се, дете — каза Мери. — Мъжът ти е млад и силен и няма по-добро средство против инфекция от хубавото шотландско уиски. — Изгледа остро Кристи. — Ами ти, момиче? Времето ти наближава.
Кристи й отправи треперлива усмивка.
— Добре съм. Ще поседя при Синджън, знам, че си имаш работа.
— Не, аз ще седя при него — предложи Маргот.
— Не — запъна се Кристи. — Ще те повикам, ако стане нужда.
— Щом настояваш. Ще донеса чая от валериан веднага щом Мери го направи. Повикай ме, ако започне да се мята.
— Добре — каза Кристи, отпращайки Маргот и Рори. Щом те си тръгнаха, тя сложи ръка на издутия си корем и се замисли за детето. Нямаше търпение да види момиченцето си. Бременността й вървеше добре. Агнес, селската акушерка, я беше прегледала и беше предсказала лесно раждане. Разбира се, Кристи знаеше, че има опасност — толкова много майки и бебета бяха умираха по неизвестни причини, — но тя имаше намерение да роди здраво дете и да го отгледа хубаво и жизнено.
— Кристи?
Мислите й секнаха от гласа на Синджън.
— Боли ли те? Мога ли да направя нещо?
— Боли, но се понася.
— Мери вари чай от валериан. Той ще ти помогне.
— Рори видял ли е кой се опита да ме убие?
— Мислим, че е Калъм Камерън.
— Няма да му се размине на тоя дивак! Когато се възстановя, ще докладвам на английския гарнизон в Инвърнес. Одобряваш ли?
Нерешителност обзе Кристи. Тя знаеше, че Калъм е луда глава и може би активно действа за изгонването на англичаните от шотландските планини, но родът Камерън беше воювал рамо до рамо с Макдоналд, Раналд и Маккензи в Кулоден и не й се искаше да види Калъм преследван като животно. Но пък той се беше опитал да убие Синджън и това не биваше да остава безнаказано.
— Направи каквото сметнеш за добре, Синджън — каза тя замислено.
Разговорът приключи, когато Маргот пристигна с чая. Кристи помогна на мъжа си да изпие силното питие и той заспа скоро след това. Тя остана да седи при него до късно през нощта, проверявайки го често за треска. Но Синджън за щастие не вдигна температура. Маргот се появи в стаята малко преди разсъмване, настоявайки братовчедка й да си легне. Кристи се съгласи неохотно, повличайки изтощеното си тяло към спалнята, която Синджън беше ползвал, когато пристигна в Гленмур.
Синджън се събуди от болка и с благодарност усети, че е поносима. Полека докосна превързаното си рамо, припомняйки си откъси от всичко, което се беше случило, след като стрелата бе пронизала плътта му. Погледна през прозореца и видя слаб слънчев лъч да пробива облаците. Сигурно беше спал цяла нощ. Чу шум пред вратата и миг по-късно Кристи влезе в стаята. Той й отправи немощна усмивка. Рори я следваше, носейки покрит с кърпа поднос.
— Буден си — каза весело Кристи. Синджън помисли, че тя изглежда уморена и се запита дали е седяла при него цяла нощ. — Мери мислеше, че може да си гладен.
Рори остави подноса на нощната масичка и вдигна кърпата.