Ако пренебрегнеше настояванията на Джулиън, беше сигурен, че брат му ще чуе за раняването му от кочияша Джон, защото прислужниците бяха всеизвестни клюкари. И като познаваше Джулиън, той щеше да дойде лично в Гленмур толкова бързо, колкото беше възможно, и щеше да доведе войници със себе си.
Кристи се взираше в него с внимателен поглед. Изненада го, казвайки:
— Трябва да отидеш.
— Искаш да отида?
— Не това казах. Сър Осуалд те е лъгал и причини големи неприятности на моите хора. Може да го освободят, ако не свидетелстваш. Това ли искаш?
— Не, той заслужава да бъде наказан за алчността си.
— Значи трябва да отидеш.
— Но детето…
— … ще се роди, когато трябва. Освен това имат нужда от тебе в Лондон.
— По дяволите, Кристи! Не се плаша от Камерън. Обещах да бъда тук за раждането на детето ни.
— Мислиш ли, че не забелязах колко скучно ти беше през тази зима? Знам, че ти липсва Лондон. Живял си като лорд Грях твърде дълго, за да се промениш само за няколко месеца.
Очите на Синджън се присвиха.
— Нарочно ли ме дразниш? Бъркам се в живота ти, така ли? Сънародниците ти по-важни ли са от мене? Всичко, което някога си искала от мене, е моето дете, за да осигуриш бъдещето на Гленмур. Беше заченато само с една цел. За да продължиш династията Макдоналд и да запазиш земята за бъдещите Макдоналд!
Лицето й пребледня. О, господи, защо спореха така, огорчи се Синджън. Караха се за стари проблеми, които бяха разрешени много отдавна. А бяха ли наистина?
Кристи знаеше точно какво прави. В интерес на Синджън беше да се върне в Лондон. Не само за процеса, което беше достатъчна причина, но и за да разбере за себе си дали може да бъде щастлив с една жена. Трябваше да се увери в това сам. Тя беше видяла как се влачи замислен цяла зима, улавяше копнеещите, тъжни погледи, когато той мислеше, че тя не го гледа. Тя не го искаше, ако той беше решил да остане в Гленмур по задължение.
Искаше Синджън да я обича толкова, колкото тя него. Кристи знаеше, че той е влюбен в нея, но дали достатъчно, че да изостави стария си начин на живот? Връщането в Лондон сега щеше да му покаже какво пропуска и да уреди въпроса веднаж завинаги.
— Мисли каквото искаш, Синджън — изрече тя уморено. Гърбът я болеше и спорът само влошаваше нещата. — Няма значение за какво, но трябва да се върнеш в Лондон. Брат ти не приема „не“ за отговор.
— Ще пратиш ли известие, щом се роди детето? Съмнявам се, че ще се върна навреме за раждането.
— Ще пратя Рори.
Синджън кимна.
— Ще обясня всичко на Джулиън. Всъщност той ще се зарадва ужасно много, че ще ставам баща. Тормози ме от години да консумирам брака ни и да се установя.
Кристи му се усмихна тъжно.
— Времето ще покаже какво ни готви бъдещето.
— Извинявай — каза Синджън. — Не знам защо спорим. Последното, което съм искал, е да те ядосвам. Прости ми.
Кристи не му се сърдеше.
— Остави това. Ела, ще ти помогна да се приготвиш. Можеш да ме тикаш нагоре по стълбите.
Кристи се запъхтя, докато изкачи и последното стъпало на витата каменна стълба. Седна на леглото, за да си поеме дъх, наблюдавайки как Синджън рови в сандъка си.
— Ще взема малко неща в една торба — каза той. — Имам много дрехи в Лондон, макар да се съмнявам, че ще ми станат.
— Какво е това? — запита Кристи, когато един документ падна на пода.
Синджън го вдигна, погледна го и й го подаде.
— Забравил съм го. Това е молбата за анулиране, която донесох, за да я подпишеш. След като разбрах, че Флора и Кристи са един и същи човек и че очакваш моето дете, прибрах документа и го забравих. Можеш да правиш с него каквото поискаш.
Кристи помисли за момент.
— Остави го в сандъка. Може да ти потрябва някой ден.
Той й хвърли неразгадаем поглед и прибра документа.
— Благодаря за гласуваното ми доверие. — Зае се отново с багажа си. — Това ще ми стигне — каза той, оставяйки купчинка дрехи на леглото.
— Ще опаковам нещата ти, докато предупредиш кочияша Джон, че ще пътуваш с него утре сутрин — каза Кристи.
Той хвана ръцете й и я придърпа към себе си.
— Сигурна ли си, че това искаш, скъпа? Мога да кажа на Джулиън да върви по дяволите.
Това искам, помисли Кристи.
— Не, брат ти има нужда от тебе. И ще ме е яд мошеник като сър Осуалд да излезе на свобода, ако ти не дадеш показания. Той заслужава съд за алчността си.
Тя почувства топлината на целувката му върху устните си и едва се удържа да не заплаче. Той ще се върне, каза си тя. А ако не се върне, това няма да бъде краят на света. Тя щеше да има детето му, което да обича.