Устните на детето пуснаха зърното й; то беше сито и спеше дълбоко. Тя си пожела Синджън да беше тук, за да даде име на сина си. Странно, никога не бяха говорили за имена, а Кристи беше избрала само име за момиче. Поради липса на указания от Синджън тя беше нарекла момченцето Нийл на баща си.
Остави спящия си син в люлката и излезе от спалнята, за да съчини писмо до Синджън. Месец след раждането си Нийл беше образец на здраве, прекрасно подобие на баща си. Тя излезе на пръсти от стаята и се натъкна на Маргот, която беше дошла да я повика.
— Калъм Камерън е тук, за да те види — каза тя кисело.
Ръката на Кристи се вдигна към гърлото й.
— Сега ли? Късно е. Какво иска посред нощ? Боже господи, каква неприятност е забъркал сега?
— Може би просто иска да те поздрави за раждането на детето — предположи Маргот.
Кристи знаеше, че едва ли е така. Калъм беше дошъл, за да създава неприятности.
— Изглеждаш добре, момиче — каза той, докато погледът му обхождаше отново отслабналата фигура на Кристи с нескривано възхищение. — Чух, че си имаш хубаво, здраво момченце.
Лошо предчувствие прониза гръбнака на Кристи. Огромната фигура на Калъм като че ли запълваше залата с неизказана заплаха.
— Правилно си чул, Калъм. Нийл е много добре, здрав е.
— Какви вести имаш от баща му?
— Все още никакви. Няма го едва от един месец.
— Не мисля, че ще се върне.
Кристи изфуча.
— Няма как да знаеш.
Упорито блъскане по вратата отвлече вниманието на Кристи. Двама неочаквани гости в една нощ беше рядкост. Маргот отвори вратата, пропускайки кочияша Джон в залата. Той се олюляваше от изтощение и беше почти заспал.
— Вести от съпруга ти — каза Маргот, въвеждайки Джон в залата.
— Синджън! — възкликна Кристи със светнали очи.
Не беше очаквала да получи вест от него толкова скоро. Уморен от пътя, Джон свали шапка и остави писмото на Синджън в ръката на Кристи.
— Негова светлост каза да чакам за отговор.
— Благодаря, Джон. Маргот ще те заведе в кухнята и ще ти даде да хапнеш, а после ще ти намери и място за спане.
Маргот поведе Джон към задната част на замъка. Кристи си пожела Калъм също да си тръгне, за да може тя да прочете писмото от съпруга си насаме. Но той, изглежда, нямаше такова намерение. Кристи почти виждаше как колелцата в мозъка му се въртят, докато се взираше в писмото, което тя държеше в ръка. Преди тя да разбере какво е намислил, той дръпна писмото от ръката й и го отвори. Тя знаеше, че той може да чете, защото бяха учили при един и същи учител.
— Нямаш право! — изфуча тя, опитвайки се да грабне писмото от ръката му.
— Не се ядосвай, момиче. Искам да видя какво казва префиненият ти английски съпруг. Ще ти го прочета, ако искаш.
— Мога и сама да си го прочета — изсъска Кристи, пожелавайки Калъм да се провали вдън земя.
— Негова светлост ти пише в деня след връщането си в Лондон — зачете Калъм на глас. — Пише, че процесът на сър Осуалд е бил отложен с две седмици. — Вдигна поглед и я изгледа намръщено. — Казва, че ще се върне в Гленмур след процеса. — Погледът му се отдели от страниците и се върна към Кристи. — Казала ли си му за детето?
Ядосана, Кристи грабна писмото от ръката му.
— Още не, но смятах сега да му пиша.
Усмивката, която Калъм й отправи, беше всичко друго, но не и добра.
— Кажи на негова светлост, че не искаш да се връща.
— Какво? Ти си полудял! Знаеш, че Синджън иска да види детето си.
— В мига, когато лорд Дарби стъпи тук, е мъртъв — изрече злобно Калъм. — Никога няма да стигне жив до Гленмур. Аз държа на думата си, Кристи Макдоналд. Веднъж се опитах да убия копелето и не успях, но няма да се проваля отново.
— Да не си посмял да посегнеш Синджън! — изфуча Кристи, съзнавайки, че той ще направи всичко, за да постигне целта си. — Какво ще спечелиш от смъртта му?
— Тебе, Кристи Макдоналд. Чрез тебе ще имам властта, която трябваше да бъде моя. Жена не бива да става водач.
— Имах благословията на целия клан — извика Кристи.
— Не и на Камерън — възрази Калъм. — Макдоналд, Раналд и Маккензи бяха повече от нас. Водачеството на рода Камерън не е достатъчно за това, което имам предвид.
Кристи ясно съзнаваше, че трябва да държи Синджън далече от Гленмур. Щом родът на Калъм се обединеше зад него, животът на Синджън беше застрашен.
Изражението й трябва да беше издало мислите й.
— Виждам, че се разбираме, момиче — каза Калъм, скръствайки ръце на масивните си гърди.