— Няма да ти позволя да убиеш Синджън! — викна Кристи.
— Не можеш да ме спреш. Той никога няма да стигне в Гленмур жив. Колкото до детето му, след като се оженим, то ще се отглежда от рода Камерън. Ще раждаш моите деца. По едно всяка година. — Замъглените му от страст очи се плъзнаха по тялото й. — Можеш да разчиташ на това.
И той се обърна, за да си тръгне.
— Калъм, почакай!
Той спря и погледна през рамо към нея.
— Какво има сега? Не можеш да промениш решението ми, знаеш го. Дарби трябва да умре.
— Ами ако той вече не се върне тук?
— Ще дойде, както ти каза, ще иска да види детето си.
— Ами ако го убедя да анулира брака ни? Калъм се намръщи.
— Много късно е. Имаш дете.
— Не, изслушай ме. Когато Синджън пристигна в Гленмур, имаше намерение да анулира брака ни. И щеше да успее. Брат му, граф Мансфийлд, има влияние и щеше да се справи с формалностите. Документът за анулиране е тук, в сандъка на Синджън. Сигурна съм, че мога да го убедя да придвижи въпроса с анулирането. Знам, че ще започне да действа, когато му върна документа с моя подпис.
Калъм поклати рошавата си глава.
— Няма да стане. Той ще дойде за детето. Може да го отведе със себе си, нали знаеш.
Кристи беше отчаяна. Синджън не биваше да се връща в Гленмур. Той трябваше да остане жив. Тя напрегна мозъка си да измисли нещо, което би го убедило да си остане в Лондон. Идеята, която се появи в главата й, беше толкова ужасна, че й се стори, че може и да проработи.
— Ако нямаш какво повече да казваш, момиче, ще тръгвам — каза Калъм.
Кристи не можеше да допусне той да си отиде, преди да е изложила пред него плана си.
— Синджън няма да дойде тук, ако подпиша документа за анулирането и му го пратя по кочияша Джон — започна тя.
— При всички случаи ще дойде — изръмжа Калъм.
Кристи си пое дълбоко дъх, но това не можа да успокои изопнатите й нерви. Това, което щеше да предложи, беше ужасно, но спасяването на живота на Синджън щеше да го оправдае.
— Не и ако му пиша, че детето ни е умряло при раждането и че искам да прекратя брака си с него и да се омъжа за тебе.
Вниманието на Калъм се изостри.
— Умна си, момиче, признавам ти го. — Поглади брадичката си. — Откъде да знам, че ще направиш каквото казваш?
— Ще подпиша документа пред тебе. Можеш да прочетеш писмото, което ще напиша на Синджън.
— Ами ако напишеш друго и унищожиш първото, след като си тръгна?
Подозрителната натура на Калъм притискаше Кристи до стената.
— Ще пратя Джон още днес, макар че горкият човек заслужава един хубав сън.
— Подпиши документа и напиши писмото — нареди Калъм, сядайки до масата, за да чака завръщането на Кристи. — Една бира няма да ми дойде зле през това време.
Кристи грабна една чаша от бюфета, наточи кана бира от бъчвата и я тръсна пред Калъм. После побърза нагоре по стълбите, спирайки за момент, за да погледне спящия си син. Маргот седеше при него и Кристи я помоли да остане, докато тя се освободи от Калъм. После влезе в спалнята си и отиде в ъгъла, където стоеше сандъкът на Синджън. Затърси сред нещата му, докато не намери документа за анулиране на брака, който той беше оставил. После взе принадлежностите си за писане, и се върна в залата.
— Дай да видя — каза той, посягайки към документа. Прегледа го и й го върна.
Преди да има време да размисли, тя потопи перото в мастилницата и надраска името си.
— Готово — каза тя с убийствена тъга.
— Сега писмото — нареди Калъм.
Вземайки лист хартия, Кристи прехапа устни. Сълзи се стичаха по бледите й бузи, докато пишеше на Синджън, че детето му е умряло при раждането. Молеше се господ да й прости тази греховна лъжа, но Калъм не й беше дал друга възможност. Едва виждаше през сълзи, докато пишеше на Синджън, че вече никога не иска да го види, че е подписала документа за анулирането и го връща по кочияша Джон, че очаква и той да го подпише и да го внесе в съда. Опита се писмото да прозвучи достоверно. Синджън не беше глупав. Ако не напишеше съобщението си с безлични фрази, той веднага щеше да разбере, че нещо не е наред. Не беше глупак. Когато свърши, тя подаде листа на Калъм.
— Ако Дарби дойде тук след това писмо, значи е по-глупав, отколкото го смятах — каза Калъм, кимвайки одобрително.
— Повикай пратеника.
В този момент Рори влезе в залата откъм предната врата. Видя Калъм да седи с Кристи и се вцепени.
— Какво търсиш по това време на нощта, Калъм Камерън?
— Имах работа с водачката — отвърна Калъм и стана, озовавайки се лице в лице с Рори.
— Рори, кочияшът Джон пристигна със съобщение от Синджън. Почива си в кухнята. Ще го повикаш ли? — намеси се Кристи, преди двамата да се сбият.