— Дали да те оставя насаме с него? — запита Рори, отправяйки свиреп поглед към Калъм.
— Добре съм. Побързай. Наложително е Джон да замине тази вечер с отговора ми. И, Рори — викна Кристи след него, не споменавай за детето.
Момъкът се поколеба стреснато на вратата, но стоическото изражение на Кристи го накара да премълчи. После излезе неохотно от залата.
— Умно момиче си ти — каза Калъм. — Не искам неприятности с Макдоналд. Не казвай на никого за споразумението ни. Вражда помежду ни точно сега не е нужна.
Кристи беше съгласна. Нямаше намерение да казва на членовете на клана си за чудовищните лъжи, които беше написала на Синджън.
Джон изглеждаше полумъртъв, когато влезе в залата. Застана пред Кристи с шапка в ръка, а видът му говореше, че смята планинците едва ли не за диваци. Кристи му подаде увитите документи и му каза, че трябва незабавно да тръгне за Лондон.
— Незабавно ли, милейди? — запита Джон, зашеметен от учудване.
— Да, Джон. Знам, че си уморен, но е наложително отговорът ми на писмото от негова светлост да стигне до него без отлагане.
— Да, милейди — изрече сломено Джон.
— Рори, напълни торбата на Джон с храна за из път.
— Аз сам ще го изпратя — намеси се Калъм.
Докато Калъм излизаше с Джон, Рори се върна в залата.
— Какво означава това, Кристи? Надушвам нещо гнило. Какво прави тук Калъм? Маргот не биваше да те оставя насаме с него.
— Тя е при Нийл — обясни Кристи.
— Какво пише Синджън? Знае ли за детето?
— Ще научи, щом получи писмото ми — отвърна загадъчно Кристи. — Но не се надявай да го видиш скоро пак в Гленмур.
Рори я изгледа замислено.
— Какво си намислила, Кристи? Виждам тук ръката на Калъм. Какво ти каза, че те накара да пратиш човек при Синджън посред нощ?
— Не е посред нощ — намръщи се Кристи. — Довери ми се, Рори. Знам какво правя.
— Надявам се, Кристи, страшно се надявам да е така.
Тя се заразхожда нервно, съзнавайки, че Калъм е отишъл в конюшните с Джон, вероятно за да пълни ушите му с приказки за близостта си със съпругата на негова светлост.
Мансфийлд Хол, Лондон
— По дяволите, Синджън — каза Джулиън, оглеждайки внимателно брат си. — Не можах да те позная. Какво си направил със себе си? Никога не съм те виждал такъв здравеняк. Боже господи, човече, какви мускули си развил. Какво си правил?
— Работих на открито — призна Синджън. — Трябваше да върша нещо, за да разсея скуката. Налага се да сменям гардероба.
— Разкажи ми за вълненията в планините, за които споменаваш в единственото писмо, което сметна за уместно да ми напишеш.
— Водачът на рода Камерън говори за бунт, но се съмнявам, че ще успее да постигне нещо.
— Разкажи ми за Кристи. Очевидно съобщението на сър Осуалд за бременността на съпругата ти се е оказало невярно. Това не ме изненадва, след като научих колко непочтен е бил този човек.
— За това сър Осуалд се оказа прав — изрече Синджън.
Челюстта на Джулиън падна.
— Какво, по дяволите, казваш!
Синджън се усмихна. Обяснението му щеше да шокира брат му. Джулиън беше повикан в провинциалното си имение точно когато Синджън се беше върнал в Лондон, и се бе прибрал едва днес. Процесът на сър Осуалд трябваше да започне утре и Синджън не бе имал възможност до момента да каже на Джулиън за Кристи и за предстоящото си бащинство. Той с охота се впусна в обяснения, които изглеждаха по-скоро фантасмагория, отколкото истина.
В края на разказа Джулиън се отпусна в най-близкото кресло и се взря в Синджън.
— Поразителна история, Синджън. Не е за вярване. — Поклати глава. — Съблазнен от собствената си съпруга.
— Това е истината, Джулиън, заклевам се. Кристи се представяше като лейди Флора в Лондон. — Поклати глава. — Можеш ли да си представиш? Бях омаян от собствената си съпруга. Кристи носи моето дете. Раждането предстоеше, когато ти ме повика да се върна в Лондон. Имах сериозното намерение да ти ниша да вървиш по дяволите и да остана в Гленмур за раждането на детето си, но Кристи ме уговори да замина.
— Ти? Баща? Ще трябва да свикна с тази мисъл. И така, какво те задържа в Шотландия през всичките тези месеци? Можеше да ми пишеш — укори го той.
— Исках да те изненадам. Освен това, пътищата са непроходими през зимните месеци. Имаш късмет, че писмото ти, с което ме извика да се върна, пристигна без произшествия.
— Какво ти готви сега бъдещето, Синджън? Кристи те е накарала да й дадеш дете, можеш ли да живееш с това? Непрекъснато ме изненадваш. Бих си помислил, че си ужасно ядосан.
— Бях направо бесен… отначало — призна Синджън. — Но с Кристи се разбрахме. Не мога да се сърдя цял живот, нали? Знам, че детето е мое, независимо как го е заченала. Очаквам кочияшът Джон да се върне от Гленмур, може би с известие за раждането на детето ми.