Синджън се намръщи още повече.
— Погледни я, Руди. Мислиш ли, че лейди Рандал е благосклонна към ухажването на младия Феърфийлд? Или на този простак Кръмли? Сега танцува с тъпия Овъртън.
— Господи, наистина си хлътнал! — възкликна Руди, усмихнат до уши. — Горката Рандал. Няма шанс, щом я преследва лорд Грях.
— Ще я имам, Руди, не може да ми избяга.
— Няма нужда да ме убеждаваш, приятелю. Ако ме извиниш, ще те оставя на игричките ти. Не си единственият, който има нужда от женска компания тази вечер. Лейди Грейс е свободна. Съпругът й е извън града и тя е съгласна да ме удостои с компанията си за няколко часа.
Синджън се засмя.
— Внимавай с нея, приятелю. Тя е мъжеядка. Ще имаш късмет, ако успееш да изкуцукаш от спалнята й, когато свърши с тебе.
Руди отвърна на усмивката му.
— Точно на това се надявам.
Синджън върна вниманието си към лейди Флора и я забеляза да слиза по стълбите, може би, за да отиде в стаята за почивка на дамите. Отдели се от колоната и я последва на дискретно разстояние, решен да я спре по пътя й обратно към балната зала. Скри се в един тъмен ъгъл и я зачака.
Докато чакаше, Синджън прекара няколко минути в обмисляне кои места са най-подходящи за срещата. Имаше няколко закрити ниши точно до балната зала, но не бяха достатъчно уединени за това, което имаше предвид. Отхвърли и идеята за стаите на горния етаж, където понякога двойки си даваха интимни срещи. Беше използвал всички, но някак си не му се струваха уместни за изключителната лейди Рандал. Тогава си спомни за елегантната градина с беседка по средата и се усмихна.
Идеално.
Търпението на Синджън беше възнаградено, когато въпросната дама излезе от стаята за почивка на дамите сама. Тя трепна силно и извика леко, когато той излезе от сенките.
— Лорд Дарби, стреснахте ме.
— Чаках ви, милейди.
Кристи се намръщи.
— За какво, милорд?
Тъмният му поглед се плъзна по лицето й и се спря на деколтето й.
— Мисля, че знаете.
Звукът на гласове изпревари отговора на Кристи.
— Не можем да говорим тук — каза Синджън, хващайки ръката й, и я дръпна към един тъмен коридор.
Тя се противопостави.
— Къде ме водите?
Той й отправи една от очарователните си усмивки, необезпокоен от привидната й съпротива.
— Където можем да се уединим. Задната врата води към градината.
— Не мога, милорд. Току-що се запознахме. Какво ще си помислят хората?
— Не давам пукната пара, както и вие.
Той намери изхода и я дръпна навън в звездната нощ. Беше топло като за май, изключително приятно за онова, което беше си наумил. Градината беше вече раззеленена и благоухаеше с аромата на пролетни цветя и мокра земя. Докато вдишваше замайващия мирис и усещаше как се втвърдява от страст, Синджън не можа да си спомни кога за последен път е бил толкова възбуден. Поведе Кристи безпогрешно право към беседката. Тя беше празна и той отправи искрена благодарност към богинята на любовта, защото ако някоя нощ беше създадена за любов, това беше тъкмо тази.
Кристи беше чувала за приключенията на буйния си съпруг с всякакви жени, но до този момент не беше осъзнала колко рафиниран е талантът му. Въведе я в беседката и затвори вратата с крак. Лунната светлина се процеждаше през капаците, хвърляйки резки отблясъци върху напрегнатите черти на Синджън, и Кристи си пое остро дъх. Около устата му се очертаваше хищно изражение, пламъчета танцуваха в очите му. Като че ли нищо друго, освен съблазняването не занимаваше ума му. Нейното съблазняване. Тя си пое дълбоко дъх, за да се успокои. Беше ли готова за това? Не беше очаквала да стане толкова бързо. Но не възнамеряваше да го направи особено лесно за него. Съпруг или не, той си оставаше англичанин и враг.
— Би трябвало да се върнем в залата, милорд — прошепна тя.
— Не се опитвайте да отричате, че ме гледахте през цялата вечер, защото няма да ви повярвам. Омагьосахте ме, милейди, и много добре го знаете.
— Това е силно казано, милорд.
— Казвам се Синджън. Може ли да ви наричам Флора?
— Ако ви харесва.
Той скъси разстоянието помежду им и я привлече в прегръдките си, притискайки я към тебе си в такъв изблик на страст, че тя го усети как се разтреперва.
— Всичко у вас ми харесва — прошепна той срещу устните й. — Чудя се…
Мислите на Кристи се пръснаха. Усещането на ръцете му по нея и топлината на възбуденото му мъжко тяло й подействаха странно. Не беше очаквала да усети каквото и да било към хедонистичния мъж, в който се беше превърнал Сейнт Джон Торнтън. Личният й план беше да забременее бързо, осигурявайки по този начин наследник за Гленмур.