— Сигурен ли си, че си готов да изоставиш греховния си начин на живот и да станеш съпруг и баща?
Синджън се взря в ръцете си. Очевидно Джулиън и Кристи хранеха едни и същи съмнения.
— Мислиш, че не съм способен за семеен живот? Джулиън прокара пръсти през косата си, съмненията бяха ясно изписани на красивото му лице.
— Просто не знам, Синджън. Не си показвал признаци, че искаш да се установиш.
— Ще се опитам. Възнамерявам да се върна в Шотландия след процеса. Искам да видя детето си.
Джулиън стана и си наля бренди. Напълни две чаши и подаде едната на Синджън.
— Ами вълненията, за които говореше?
— Мога да се справя — отвърна Синджън, отпивайки от кехлибарената течност. — Вождът на рода Камерън е подстрекател. Жаден е за власт.
— Кълна се, звучиш ми различно — каза Джулиън, тупвайки брат си по раненото рамо, което още не беше съвсем оздравяло. Синджън трепна и извика. Ръката на Джулиън отскочи рязко. — Какво е станало? Ранен ли си?
— Дреболия.
— Синджън — смъмри го строго Джулиън. — Като глава на семейството имам право да знам подобни неща.
— Някой казвал ли ти е, че си ужасен досадник?
— Ти. Много пъти. Казвай, Синджън.
— Ако искаш да знаеш, Калъм Камерън си е наумил, че трябва да освободи света от един англичанин. Стрелата му ме улучи в рамото. За щастие не беше сериозно. Както виждаш, възстановил съм се напълно.
— Това не ми харесва, Синджън.
— Мислиш ли, че на мене им харесва?
— Защо не съобщи за нападението на английския гарнизон в Инвърнес?
— Щях да го направя, веднага щом оздравеех. Тогава пристигна писмото ти и нямаше време. Ще го сторя на връщане.
— Ще пратя няколко смели англичани с тебе. Няма смисъл да рискуваш живота си.
— Ще видим — отвърна Синджън не особено ентусиазирано.
Ема бързо се дръпна от вратата на кабинета, която Джулиън беше оставил открехната, а ушите й още бучаха от онова, което беше чула. Лейди Флора не беше любовница на Синджън, а неговата съпруга и всеки момент щеше да му роди наследник! Новините я зашеметиха. Беше се питала защо Синджън замина за Шотландия без никакви обяснения. Та тя беше част от семейството, в края на краищата, и имаше пълното право да знае какво става със собствения й брат.
Побърза към стаята си точно когато вратата на кабинета се отвори и Синджън си тръгна.
Тридневният процес срещу сър Осуалд мина добре. Проучванията на Джулиън върху отчетите, които показаха крещящи несъответствия, и свидетелството на Синджън, което включваше сведения от първа ръка за данъците, повишени своеволно от сър Осуалд, дадоха достатъчни доказателства, за да бъде признат той за виновен в измама и кражба. Съдът го лиши от парите и имотите му и го осъди на четиринадесет години принудителен физически труд като каторжник в колониите. Беше затворен на един от корабите, закотвени в лондонското пристанище, докато не се уредеше въпросът с транспортирането му. Всичко, което той беше притежавал, беше дадено на лорд Дарби като компенсация за загубите му.
Синджън прекара няколко дни след процеса затворен в кабинета заедно с Джулиън и с доверения си съветник. За първи път, доколкото си спомняше, сега имаше ясна представа за състоянието си и то беше забележително.
— Нещата би трябвало да вървят гладко, докато ме няма — каза Джулиън, след като останаха насаме.
— Пак ли заминаваш? Ами Ема? Знаеш, че се връщам в Шотландия и няма да бъда мога да се грижа за нея.
— Леля Аманда се съгласи да се премести в Мансфийлд Хол, докато отсъствам.
— Тя е възрастна жена, Джулиън. Не е като нашата палава Ема.
— Когато правех плановете си, смятах, че ще бъдеш тук, за да ги придружаваш.
— Трябва ли да заминаваш сега? Каква тайнствена мисия те зове този път?
Джулиън се направи на неразбиращ.
— Не знам за какво говориш. Нищо тайнствено няма в това да заминеш по работа. Ще отсъствам само две седмици. Колко пакости може да свърши Ема за две седмици?
— Нямаш представа — каза Синджън, извивайки очи нагоре. — Внимавай, Джулиън. Не знам в какво си се забъркал, но каквото и да е, пази се.
Джулиън отправи към Синджън сардонична усмивка.
— Ще се опитам да не забравям. Във всеки случай, ще бъда тук още няколко дни.
Няколко часа по-късно Синджън беше в дома си, когато пристигна неочакван гост. Ема нахлу в стаята му, без да почука, той разбра, че е ядосана.
— Опитах се да я спра, милорд — каза тъжно икономът, влизайки след нея.
— Няма нищо, Пембъртън, ще се видя със сестра си.