— Лорд Дарби, кочияшът Джон се е върнал от Шотландия — обади се Пембъртън иззад вратата секунди преди Ема да стигне до нея.
Синджън бързо отвори.
— Тук ли е още?
— Да, милорд, в кухнята е. Полумъртъв от изтощение. Помоли ме да ви предам това.
Пембъртън предаде на Синджън няколко сгънати листа хартия.
— Благодаря, Пембъртън. Помолете Джон да ме чака в кухнята. Искам да говоря лично с него, след като прочета писмото от съпругата си.
— Както кажете, милорд — отвърна Пембъртън, покланяйки се сковано.
— О, побързай, Синджън — извика Ема. Изглеждаше толкова развълнувана, колкото и той. — Пише ли нещо за детето?
Ръцете му трепереха, когато отвори пакета. Един лист падна на пода и той го остави там, докато четеше жадно писмото, което Кристи беше написала. Любопитна по природа, Ема взе листа и пребледня, когато видя какво пише на него.
— Синджън, това е документ за анулиране на брака ви. Кристи го е подписала. Какво става?
Лицето на Синджън стана смъртнобледо и той не можа да удържи ръцете си да не треперят, докато четеше повторно писмото на Кристи.
— Детето е умряло — прошепна той сломен.
Една сълза се стече от ъгълчето на окото му и той я изтри.
— О, Синджън, толкова съжалявам.
— Кристи не иска да се връщам в Гленмур — продължи той, гласът му беше твърд и студен като вледененото му сърце.
— Подписала е документа за анулирането и ме моли законно да прекратя брака ни. Възнамерява да се омъжи за Калъм Камерън.
— Не разбирам — прошепна Ема.
— Нито пък аз. Но това вече няма значение. Кристи иска да прекрати връзката ни и аз ще изпълня нейното желание. Това не е краят на света.
— Но ти си собственик на Гленмур. Винаги ще бъде твой, независимо за кого ще се омъжи Кристи.
— Така е — потвърди Синджън. — Мога законно да я изгоня оттам, ако реша.
— Ще го направиш ли?
— Не знам. Имам нужда от време, за да помисля, преди да предприема някакви действия. Джулиън заминава скоро, може би ще изчакам, докато се върне.
— Ами ако Кристи се омъжи за този Камерън, преди да бъде подадена в съда молбата за анулиране?
Синджън й отправи усмивка, която не стигаше до очите му.
— Това ще я направи двуженка, нали? Остави ме, Ема, не в момента не съм подходяща компания.
Очите на момичето заискриха в гняв.
— Тя е полудяла! Защо ще иска друг мъж, когато има тебе?
Въпреки тъгата и объркването си Синджън бегло й се усмихна.
— Аз съм англичанин, Ема. Планинците ненавиждат англичаните. Кристи е планинка. — Целуна сестра си по носа.
— Довиждане, мъжкаранке, опитвай се да не се забъркваш в неприятности.
Синджън дълги часове седя в тъмния си кабинет, безмълвно оплаквайки детето си. Дори не знаеше момче или момиче е било и се запита защо Кристи не го споменава. Когато часовникът удари полунощ, той смазващата тъга, а заедно с нея и мъжа, в когото се беше опитал да се превърне, за да се хареса на съпругата си. Хвърли писмото на Кристи на пода, прибра документа за анулиране в едно чекмедже и излезе от къщата. Имаше доста да наваксва заради месеците, които беше пропилял при Кристи.
Лорд Грях се завръщаше като отмъстител.
11
Замъкът Гленмур
Откакто малкият Нийл стана на три месеца, Калъм Камерън започна да настоява с Кристи да заживеят като съпрузи. Дотогава тя беше успявала някак да отбива предложенията му, но не беше лесно. Настоя да изчакат съобщението, че бракът й със Синджън е законно прекратен. Досега обаче не беше получила никакви вести от него.
Питаше се дали Синджън оплаква детето им и изведнъж се изпълни с чувство на вина и разкаяние. Той беше й простил вече веднъж лъжите, но тя инстинктивно знаеше, че този път извършеното от нея е непростимо. Всеки ден, откакто беше пратила Джон за Лондон с писмото, горко съжаляваше за гадостта, която бе сторила на Синджън, за да спаси живота му.
Разхождайки се из стаята си, тя се опитваше да си представи реакцията му на нейното писмо, но знаеше, че едва ли ще я отгатне. Той не се беше опитал да се свърже с нея, очевидно бе повярвал, че тя наистина иска да се омъжи за Калъм. Тази мисъл й причиняваше повече болка, отколкото й се струваше възможно да понесе.
Спря на място, когато Маргот влезе в стаята, понесла куп изпрани чаршафи. Девойката ги остави на леглото и поклати глава, когато видя мрачното изражение на Кристи.
— Пак ти е криво, виждам. Не е хубаво, Кристи. Пиши на Синджън. Кажи му как се чувстваш, колко ти липсва. Той трябва да го знае.
— Много е късно, Маргот.
Маргот я изгледа остро.
— Какво си направила пък този път, Кристи Макдоналд? И Рори, и аз знаем, че се тревожиш напоследък. Очаквахме да ни се довериш, но сега настоявам да ми кажеш какво не е наред. Не си на себе си, откакто пристигна писмото от Синджън. Защо го няма тук при тебе? И друго, защо Калъм Камерън души покрай полите ти?