— И двамата са добър избор — съгласи се Кристи. — Време е да кажем всичко на Рори. Той трябва да знае какво съм направила и защо. Ще оставя това на тебе. Ще повикаш ли Ефи и Гавин? Трябва да говоря с тях предварително.
След като Маргот излезе, Кристи отиде в стаята на сина си и го взе от люлката му. Притисна го до себе си, говорейки му тихичко, усмихнатото му личице болезнено й напомняше за баща му. Мислите й внезапно станаха мрачни. Ако Синджън научеше, че синът му е жив, можеше да й го вземе. Каква каша бе забъркала!
Помисли да избяга в Единбург, но веднага отхвърли идеята. Нямаше място в Шотландия, където Калъм не би я последвал. По-скоро би се изправила срещу гнева на Синджън, отколкото да се омъжи за Калъм.
— Не се тревожи, мъничък — прошепна тя тихо на детето.
— Няма да позволя на никой да те вземе от мене. Борих се да те зачена и ще се боря да те задържа.
Ефи и Гавин дойдоха след малко. Кристи им обясни затрудненото си положение, без да извинява лъжите, които беше написала на Синджън, и ги закле да пазят тайна. И Ефи, и Гавин се съгласиха да придружат своята водачка в Лондон, дори след като Кристи разкри рисковете на пътуването и възможността Калъм да ги настигне и да ги върне обратно.
Ефи, миловидно момиче на седемнадесет години, много се ядоса, че Калъм е заплашил да убие негова светлост, ако се върне в Шотландия. Гавин, красив млад мъж с рошава брада и мускулест като брат си, искаше да събере клана и да се опълчат срещу Камерън, но Кристи му забрани.
— Имам нужда от двама ви в Лондон — каза тя. — Враждата между двата рода не е в наш интерес. Нямам известия от лорд Дарби. Най-малкото, би могъл да настоява да освободя Гленмур. Изненадана съм, че не го е поискал от мене досега. Ако го поиска, кланът трябва да бъде единен, за да оцелее.
— Разчитай на мен, Кристи — каза Ефи. — Ще бъде истинска радост за мене да се грижа за малкия Нийл в Лондон. Никога не съм пътувала по-надалече от Инвърнес.
— Не ми харесва да живея сред англичани — измърмори Гавин, — но не бих и помислил да те пусна да тръгнеш сама.
Въпросът беше уреден. Решиха да тръгнат призори на следващата сутрин. Кристи прекара останалата част от деня в опаковане на багажа. Знаеше, че парите няма да бъдат проблем, защото Синджън й беше оставил достатъчно средства преди завръщането си в Лондон. Ако станеше нужда, можеше да си потърси работа. Беше прекрасна шивачка.
Приготви се за бягство тази нощ с увереността, че няма да може да мигне. Толкова много неща можеше да се объркат, толкова много проблеми да възникнат. Калъм можеше да ги настигне и да ги върне обратно, преди да са стигнали Лондон. Разбойници можеше да ги нападнат и да им вземат парите. Или каретата да се счупи.
Изведнъж долу от залата се дочу шум. Страх я хвана, когато чу стъпки да трополят нагоре по стъпалата. Сега пък какво има, изтръпна тя. Посегна към робата си и отвори вратата при първото почукване.
— Рори, какво има?
— Трябва да слезеш долу, Кристи. Калъм е пратил брат си Доналд да те отведе.
Кристи замръзна. Какво можеше да иска Калъм от нея по това време на нощта? Завързвайки колана на робата си, тя побърза надолу и спря, когато зърна Доналд Камерън. Кръв избиваше от раната на главата му под мръсния бинт, ръката му висеше превързана.
— Какво е се е случило?
— Ами ония не се съгласиха да им откраднем добитъка — измънка Доналд, вземайки чашата бира, която Рори сложи в ръката му. — Калъм е ранен. Стрела го улучи в бедрото. Дойдох да те отведа при него, за да те държим под око, докато той се възстановява. Няма ти доверие.
— Виж се, човече — смъмри го Рори. — Жив умрял си. Прибери се у дома си и нека някой да се погрижи за раната ти.
Олюлявайки се от загубата на кръв, Доналд явно искаше да последва съвета на Рори, но не смееше.
— Обещах на Калъм да доведа годеницата му.
— Няма да тръгна без сина си — настоя Кристи, скръствайки ръце на гърдите. — Тук няма кой да го кърми.
— Прибери се у дома си, докато още можеш да яздиш, Доналд — настоя Рори. — Аз ще доведа Кристи при Калъм.
Доналд се колебаеше. Но болката беше силен мотив.
— Май имаш право, Рори Макдоналд — измърмори той. — Ще кажа на Калъм, че Кристи е тръгнала.
— Побързай — настоя Рори.
Обърна се и излезе, олюлявайки се.
— Ще събудя Маргот, докато ти приготвиш малкия. Трябва да тръгнеш веднага, момиче. Торбите ти готови ли са?
— Всичко е готово, Рори. Исках да тръгна утре рано, затова помолих Ефи и Гавин да прекарат нощта в Гленмур. Господ сигурно ме пази.
Замаяна от облекчение, тя отиде да вземе Нийл.
Лондон, четири седмици по-късно