Синджън влезе в балната зала Холингсуърт с отегчено изражение на лицето и с красива жена под ръка. Не беше лейди Вайълет — тя се беше отказала много отдавна от него, — а лейди Алис Дод, красивата млада вдовица на виконт Трент Дод. Тя беше изборът на Синджън за тази седмица. Най-вероятно друга блестяща жена щеше да заеме мястото й следващата седмица.
Дългото му отсъствие от Лондон остана загадка за висшето общество, но се носеха клюки. Един слух твърдеше, че братът на Синджън го е отпратил като наказание заради ексцесиите му. Друг намекваше, че някаква жена го е подмамила да напусне Лондон, но, разбира се, това не можеше да бъде доказано. Промененият му външен вид беше достатъчно смайващ. Тялото му беше станало кораво и мускулесто, което даде храна на много спекулации, но и предизвика копнежи и сърдечни трепети сред дамите. Ако преди Синджън беше обект на възхищение и домогвания, това беше нищо в сравнение с неговата популярност сред нежния пол в момента.
Той вече си беше порядъчно пийнал, когато Руди го пресрещна по пътя към игралната зала.
— Къде ти е новата любовница, Синджън?
Лорд Грях потисна една прозявка.
— Танцува с лорд Уелби. Не мога да улуча сложните стъпки тази вечер.
Поздрави Руди с вдигане на чашата и погълна съдържанието й на един дъх.
— По дяволите, Синджън, пак си пиян. Какво ти става? Никога не съм те виждал такъв, дори и в най-лошите ти дни. На нищо не приличаш. Отиваш не знам къде си и се връщаш по-разпуснат от преди. Всички говорят за тебе. Лорд Грях се върна, но е различен. Има някакъв гняв в тебе, какъвто досега не съм виждал. Станал си рязък и циничен и вече не си забавен. Какво се е случило с тебе?
— Нищо — отвърна провлечено Синджън.
— Мисля, че не е нищо. Аз съм ти приятел, Синджън, не ми е безразлично какво става с тебе.
Синджън го изгледа със замътени очи.
— Въобразяваш си, Руди. Всъщност, никога не съм бил по-добре. Обмислям да предложа на Алис да се омъжи за мене.
— Алис Дод! По дяволите! Тя ще си вземе любовник, преди мастилото от брачния договор да е изсъхнало. Съпругът й беше убит на дуел заради честта й. Освен това, ако си спомням правилно, ти вече си женен.
— Бракът ми с Кристи Макдоналд може бързо да бъде прекратен, ако пожелая. Колкото до Алис, тя може да си вземе колкото иска любовници, след като ми даде наследник. Ако трябва, ще я вържа за леглото, докато не забременее.
— Защо тази внезапна потребност от дете? — запита Руди любопитно. — Никога досега не си искал да ставаш баща.
Невинният въпрос на Руди удари Синджън право в стомаха. Почувства как внезапно животът се оттича от него. Никога не беше мислил за деца, преди да види Кристи бременна с неговото дете. Беше почувствал невероятна, дълбока гордост, каквато не беше изпитвал дотогава. Беше обичал нероденото си дете и още оплакваше смъртта му.
Никой, освен може би Ема, не знаеше колко го беше съсипала смъртта на бебето. Тази внезапна смърт, известена точно след настояването на Кристи за анулиране, за да може да се омъжи за Калъм Камерън, беше преобърнала живота му из основи. Първия път, когато Кристи, представяйки се за лейди Флора, го беше изоставила, той се впусна в самоунищожителни оргии. Но онова беше нищо в сравнение с блатото, в което затъваше сега.
— Всеки мъж иска наследник — измърмори той мрачно.
— Не си стар, Синджън. Почакай и ще намериш някоя достойна за името си. Повярвай ми, това не е Алис Дод.
— Някой спомена ли името ми?
Царствеността и хладната руса красота на лейди Алис Дод прикриваха страстна натура, която привличаше легион любовници. Тя беше французойка, запознала се със съпруга си, докато гостувала на роднини в Дувър. Бедният виконт Дод беше убит само месеци след сватбата в дуел заради честта й. Още първия път, когато беше зърнала Синджън, го беше избрала за свой следващ съпруг. Макар че приятелите й й обясняваха колко безнадеждно е да се обвърже с лорд Грях, Алис не позволяваше това да я разубеди.
— Алис, познаваш ли лорд Блейкли?
— О, да — усмихна се тя. — Толкова приятно е да ви видя отново, милорд.
Руди целуна протегнатата й ръка и я пусна ненужно бързо.
— Изцяло на вашите услуги, милейди.
Алис му хвърли фалшива усмивка, после умишлено го пренебрегна, обръщайки забележителния си чар към Синджън.
— Скучно ми е, Синджън, ще си тръгваме ли? — Гальовното й мъркане таеше милион обещания. — Каза, че ще ми покажеш къщата си тази вечер. Има една стая, от която се интересувам по-специално.
Синджън я изгледа намръщено, не дотолкова пиян, че да не разбере колко не я желае. Беше като другите жени, в чиито обятия се беше опитвал да намери утеха.