— Щом искаш — каза той равнодушно. Тръгна напред, но Руди го хвана за ръката.
— Не си в състояние да покажеш на лейди Алис нищо друго, освен собствената й врата. Върви си у дома, аз ще я изпратя.
Алис хвърли към Руди поглед, от който би се сварило яйце.
— Нищо му няма на Синджън, милорд. Аз ще се погрижа за него.
— Сигурен съм — каза подигравателно Руди, — но се съмнявам, че той ще оцени усилията ви в това си състояние.
— По дяволите, Руди — изломоти Синджън, — кой те е определил за мой настойник?
— Аз си изпълних дълга — въздъхна страдалчески Руди. — Желая и на двама ви лека нощ.
— Лека нощ — махна му Синджън и излезе заедно с Алис от претъпканата танцувална зала.
— О, Синджън, забравих да ти кажа — извика Руди, настигайки го. — Знаеш ли, че лейди Флора се е върнала? Видях я да влиза в един магазин на Бонд Стрийт.
Колкото и да беше пиян, Синджън се обърна толкова бързо, че Алис загуби равновесие. Щеше да падне, ако Руди не беше протегнал ръка да я задържи.
— Какво говориш! Какво, по дяволите, прави тя в Англия?
— Не спрях да я питам. Знам, че едно време беше увлечен по нея и помислих, че ще се заинтересуваш.
— Знаеш ли къде е отседнала?
— Нямам представа. Ами ако се натъкнеш на нея?
Лицето на Синджън се вкамени и тъмните му очи се стесниха в горещи цепки. Болката от предателството беше изрязана във всяка линия на лицето му, в мускула, който играеше по челюстта му, в стиснатите устни. Изглеждаше толкова свиреп, че Алис ахна и отстъпи.
Горчивина изригна от гърлото му, свито от едва потискан гняв.
— Кучка такава! Да се надяваме, че няма да я срещна.
12
Кристи се наведе над работата си, напрягайки очи над тъмното кадифе, което шиеше. Да, парите не й стигаха за град като Лондон. След като беше платила наема за малката къща в недотам изискания квартал на юг от Бонд Стрийт, и бе взела жена за домакинската работа разбра, че с останалите средства няма да изкара дълго време. Ефи предложи да си намери работа, но Кристи реши, че тъй като тя е довела Ефи и Гавин в Лондон, нейно задължение е да ги издържа. Затова си намери работа в магазинчето на мадам София, една от най-добрите модистки на Бонд Стрийт. Самото шиене не й беше трудно, но работното време бе много дълго. Единственото, което Кристи харесваше в работата, беше, че може да я изпълнява скрита от очите на обществото, невидима за престижните клиентки на мадам София.
Един ден тя работеше усилено, когато работодателката й надникна през завесата, отделяща предната част на магазина от задната, и я помоли да изнесе един топ златист плат. Една от клиентките й търсела нещо подобно. Кристи побърза веднага да изпълни заръката и остави тежкия топ на тезгяха.
— Разгъни плата, Кристи, докато намеря модела, който иска лейди Торнтън — нареди София. — Няма да се бавя.
Кристи вдигна очи и видя сестрата на Синджън да я гледа с истински ужас.
— Вие! — ахна Ема. — Какво правите в Лондон? Не донесохте ли достатъчно нещастие на Синджън? Защо не си стоите там, където ви е мястото? Почакайте! Знам. Синджън е наредил да освободите Гленмур, нали? — извика тя самодоволно.
— Никога не съм искала да го нараня — прошепна Кристи, зашеметена от враждебността на Ема.
Точно такава ситуация се беше опитвала да избегне.
— Вече причинихте на брат ми непоправимо зло — нападна я Ема. — Синджън не е онзи човек, когото някога познавах, и това е по ваша вина. Беше забавен, но сега вече няма смях в душата му, няма щастие, само мрак. Когато погледна в очите му, всичко, което виждам, е човек, движен от отчаяние. Човек, който се опитва да избяга от болката си.
— Съжалявам — каза Кристи поради липсата на нещо по-добро.
Не можеше да преброи колко пъти се беше питала как е реагирал Синджън на писмото й, но описанието на Ема надминаваше най-лошите й представи.
— И трябва — изсъска Ема, виолетовите й очи пускаха искри. — Съжалявам за детето ви, но това, което сторихте на брат ми, беше отвратително. Той наистина имаше чувства към вас.
Очите на Кристи се разшириха.
— Той ви е казал за… всичко? Какво ви каза?
— Дочух Синджън да разказва на Джулиън за вас, когато се върна от Гленмур. Беше толкова щастлив заради детето. Възнамеряваше да се върне в Шотландия, нали знаете. Оказах с него в деня, когато получи писмото ви. Беше опустошен. Вие сте ужасен човек, Кристи Макдоналд.
Кристи едва не се строполи под тежките думи на Ема. Искаше да каже истината, но не посмя. Никога не й беше хрумвало, че може да означава толкова много за Синджън. Единствената й утеха бе фактът, че той е жив и здрав.
— Оставете брат ми! — извика я Ема. — Добре, че се отърва от вас. Не мога да си представя как ще предпочетете друг мъж, когато имахте него.