— Добре ли е лорд Дарби? — запита Кристи плахо.
— Ако може да се каже, че човек, който се самоунищожава, е добре, тогава да, много е добре. Чух, че ще се жени за лейди Алис Дод. Не одобрявам този съюз, а и Джулиън не е тук, за да го спре, но ако я обича, в такъв случай, предполагам, ще я приема.
Сломена, Кристи сведе поглед.
— Желая му всичко най-добро. — Искаше й се да избяга, да прегърне сина си и да му разкаже за бащата, когото никога нямаше да познава. Но вместо това промълви: — Моля ви, не казвайте на Синджън, че сте ме видели. Най-добре ще е да не знае, че съм в Лондон.
— Не се безпокойте — увери я Ема. — Няма да му кажа и думичка. Той ви ненавижда толкова, колкото и аз. Никога няма да ви простя, че го излъгахте, лейди Флора. Вие почти го унищожихте.
Мадам София избра този момент да се върне от задната стаичка на магазина. Изгледа остро Кристи, когато забеляза възмущението на Ема, и незабавно се зае да успокоява една от най-добрите си клиентки.
— Нима нещо не е наред, лейди Торнтън? Да не би служителката ми да ви е оскърбила по някакъв начин?
— Самият вид на Кристи Макдоналд ме оскърбява — отвърна Ема. — Не мога да повярвам, че наемате жена като нея. Винаги съм смятала, че това е магазин от висока класа. Може би трябва да поръчвам дрехите си другаде.
— Моля ви да помислите пак, милейди — замоли я София. — Никога не бих наела съзнателно човек със съмнителна репутация или да оскърбя някоя от клиентките си. Тя ще бъде освободена незабавно.
Сърцето на Кристи се сви. Тази работа беше идеалната за нея. Ненавиждаше мисълта да излезе на улицата и да си търси друга работа. Но и не искаше да оскърбява Ема Торнтън. Възхищаваше се от момичето, задето така се застъпва за брат си. При други обстоятелства можеха да бъдат приятелки.
— Напусни незабавно — нареди мадам София, отправяйки намръщен поглед към Кристи. — Ела утре за заплатата.
Кристи отправи към Ема поглед, изпълнен с такова разкаяние, че Ема отвърна очи. Макар да знаеше, че Кристи не заслужава съчувствието й, все пак се надяваше, че няма да умре от глад заради нея. Очевидно Кристи беше в Лондон, защото Синджън я беше изгонил от Гленмур. Ема отпъди мисълта за това, че на Кристи й липсват дом и средства за живот — трябваше да остане вярна на брат си.
Въпреки това, когато Кристи мина покрай нея, Ема усети остър пристъп на вина. Имаше нещо в изражението на Кристи, което изглеждаше в странно несъответствие с безсърдечната жена, за каквато Ема я мислеше. Нещо не беше наред, но не можеше да си представи какво е то. Тя знаеше какво пише в писмото на Кристи, защото го беше прочела, след като Синджън го беше смачкал и хвърлил на пода. Имаше ли нещо повече, отколкото личеше на пръв поглед?
Сълзи задушаваха Кристи. Ако можеше да се вярва на думите на Ема, тя беше наранила ужасно много Синджън. Знаеше, че той ще оплаква детето им, но не чак толкова. Не и лорд Грях. Лорд Грях никога не би тръгнал нарочно да се самоунищожава, нали?
Изправила брадичка, гълтайки сълзите си, Кристи взе решение. Трябваше да види Синджън, лично да прецени доколко Ема е права за настроението му. И трябваше да го направи, без той да разбере.
На следващата сутрин тя помоли Гавин да я откара на разходка в Хайд Парк. При предишното си посещение в Лондон беше научила, че висшето общество обича сутрешните разходки в парка и се надяваше да намери Синджън сред посетителите на алеята Ротън Роу. Забули лицето си, сложи си вдовишки дрехи и се опита да не обръща внимание на любопитните погледи, които я съпровождаха. И за да подиша Нийл чист въздух, който той се нуждаеше, тя взе Ефи и сина си на тази разходка.
Не видя Синджън нито тази сутрин, нито на следващите три. На четвъртия ден го зърна да язди великолепен черен кон. Не изглеждаше нещастен… само отегчен.
Жадният й поглед го поглъщаше, докато каретата й минаваше покрай него. Краткият поглед не й беше достатъчен. Тя изви глава, за да го погледа още, докато завиваха зад ъгъла и той вече не се виждаше. Като че ли това не беше достатъчно наказание, Кристи се върна в Хайд Парк по-късно този следобед, когато мъжете извеждаха дамите си на езда.
Разбира се, Синджън беше там, държейки умело юздите на двата великолепни сиви коня. До него седеше прелестна блондинка, която се притискаше към него с очевидна властност. Лейди Алис? Ревност задави Кристи; не можеше да диша. Видимо побледня, когато жената се наведе, за да прошепне нещо в ухото на Синджън. Той кимна и се усмихна, но някак незаинтересовано. Слънчевата светлина внезапно помръкна и Кристи помоли Гавин да я отведе у дома. Не можеше да понесе мисълта Синджън да принадлежи на друга жена. Това беше наказанието й заради ужасната лъжа — да се връща в парка ден след ден. Да гледа Синджън с друга жена беше по-лошо от изтезание. Но ако другата възможност беше никога повече да не го види, тогава страданието й си струваше.