Синджън пускаше покрай ушите си бъбренето на Алис. Рядко се вслушваше в думите й. Усмихваше се, когато трябва, измърморваше нещо, когато му се стореше уместно. През повечето време тези разходки из парка с Алис бяха същинско мъчение. Не знаеше защо се подлага на това. Сигурно от омраза към малката шотландска кучка, която толкова сладко се беше любила с него, докато в същото време му забиваше нож в гърба.
Мисълта за Кристи усили гнева му и накара лицето му да се сгърчи в яростна гримаса. Само да я пипнеше…
— Синджън, на какво се мръщиш? — запита Алис. Стисна ръката му. — Човек би помислил, че не харесваш компанията ми.
— Как може да не харесвам компанията на толкова прекрасна дама. Време е да си да тръгваме? Трябва да се срещна с Руди в „Уайтс“ малко по-късно.
Алис се нацупи.
— Предполагам до довечера ще бъдеш прекалено пиян, за да ме заведеш на опера. Заклевам се, Синджън, не знам защо си правя труда да излизам с тебе.
Сложи ръка на бедрото му. Когато той не реагира така, както тя се беше надявала, ръката й се стрелна нагоре към чатала му. Синджън като че ли не заподозря нищо, докато дланта й не го обхвана и не го стисна.
— По дяволите, Алис! — изрева той, отхвърляйки ръката й. — Не можеш ли да изчакаш, докато останем насаме? Всеки минувач ни зяпа.
— Откога лорд Грях го е грижа какво мислят хората? Искам те сега, преди да си се напил така, че да си безполезен и за себе си, и за мене. Нещо като че ли винаги ни пречи да се насладим един на друг. Искам да се любиш с мене и да си го спомняш на следващия ден, Синджън.
Ръката й се плъзна нагоре по бедрото на Синджън. Той изстена, усещайки, че реагира. Какво пък, по дяволите, помисли той, прехвърляйки юздите в другата ръка, за да погали малката гърда на Алис. Тъкмо щеше да насочи каретата към изхода и да потърси най-близкото легло, когато една карета изтрополи покрай тях в обратната посока. Нямаше представа какво го накара да се обърне и да погледне натам, нито пък защо жената, увита във вдовишки воали, привлече вниманието му. Вероятно заради детето с нея. Но ако искаше да бъде съвсем честен, това беше заради блестящата медна къдрица, която се беше изплъзнала изпод воала на жената.
Кой знае защо, но тази къдрица отключи оня свиреп копнеж, който се опитваше да потиска, но обикновено не успяваше. Беше зърнал бегло детето в каретата — то изглеждаше на възрастта на собственото му дете, ако бе останало живо.
Откакто Руди му беше казал, че е видял Кристи в Лондон, той се бе питал какво ли ще направи, ако я срещне. Сега, след случката в парка, той вече знаеше какво страдание ще му причини това.
— Синджън, не ме слушаш — изхленчи Алис. — Надявам се да бъдеш по-внимателен, след като се оженим.
Той погледна към Алис, внезапно осъзнавайки, че изобщо не му пука за нея. Нито пък имаше намерение да се жени. Колкото по-скоро го узнаеше тя, толкова по-добре щеше да бъде и за двама им.
— Няма да има сватба, Алис — изрече той с равен тон. — Страхувам се, че не си подхождаме.
Лицето й се вкамени, стана почти грозно и тя изфуча:
— Какво искаш да кажеш с това, че не си подхождаме? Смятах да стана маркиза.
Синджън изви глава за последен поглед към каретата с вдовицата и детето и безмълвно се укори, че се поддава на фантазии. Наричайки се последен глупак, той се опита да се концентрира върху Алис. Тя беше очаквала да стане негова съпруга и той й беше позволил да повярва, че това може да се случи. Обикновено не беше жесток, но откакто Кристи… е, забавно му беше да остави Алис да вярва, че ще се ожени за нея. По дяволите, дори себе си беше убедил, че женитбата с нея е това, което той иска. Докато не беше зърнал една блестяща медна къдрица.
— Няма да има сватба, Алис — повтори той. Очите й станаха ледени, а гласът — още по-леден.
— Моля?
— Аз съм женен.
Подкара конете по-бързо и навлезе в оживеното движение.
— Ти, милорд, си лъжец. Всички знаят, че вече не си женен.
— Всички грешат. Не съм регистрирал молбата за анулиране — измърмори той, усещайки, че има нужда да пийне нещо, защото ръцете му трепереха ужасно.
Тя му отправи хищна усмивка.
— Мога да променя намеренията ти. Ела у дома с мене! Позволи ми да ти покажа какво може да представлява бракът ти с Алис Дод.
Синджън зави зад ъгъла и спря пред къщата на Алис.
— Може би друг път, милейди. Внезапно открих, че имам нужда да се напия безпаметно.