— Какво се питате?
— Питам се дали знаете колко много ви желая.
Тя сведе очи.
— Ние току-що се запознахме.
Той притисна полуотворените си устни към бузата й, към косата, шията и брадичката и накрая към устните й.
— Не сте ли чували за съдба? — прошепна той срещу устните й. — В мига, в който ви видях, разбрах, че ни е писано да бъдем заедно.
О, той беше добър. Много добър. Наистина ли казваше това на всички потенциални любовници?
— Разбрах, че сте женен.
Той вдигна рамене.
— Е, и? Вие също имате съпруг. Никой от двама ни не търси постоянна връзка. Аз не съм виждал жена си от деня, в който ни венчаха. Сключихме уреден брак. Какво друго искате да знаете? Дали обичам съпругата си? Как да обичам някой, когото не съм виждал повече от петнадесет години?
Безсърдечните му думи имаха смразяващ ефект.
— Колко хладнокръвен сте, милорд.
Той се усмихна.
— Не, по-скоро съм практичен. Бракът действа прекрасно и за двама ни. Колкото до хладнокръвието, възнамерявам да ви докажа тази вечер, че кръвта ми е гореща.
Кристи се взря в него. Лицето му, очертано от полусенките, беше изопнато от желание, с почти животинско изражение, като хищник, който е набелязал жертвата си и е готов да се хвърли върху нея. Сега тя разбра как се чувства преследваният заек.
Очите му бяха като златисти точици светлина, когато той притисна полуотворената си уста към нейната. Внезапното усещане я разтърси. Чувстваше как топлината на тялото му се слива с нейната и чувството не беше неприятно. Устата му беше топла и мека, устните — податливи. Мускусният аромат на възбудата му я заливаше, вкусът му беше мощен афродизиак, който разтърсваше сетивата й. Не това беше търсила от съпруга си.
Целувката му като че ли продължаваше безкрайно, отнемайки дъха й, превръщайки краката й в гума. Говореше се, че съпругът й бил майстор на съблазняването, но в своята невинност тя си беше мислила, че ще успее да се противопостави на уменията му. Очевидно опитът й беше твърде недостатъчен. Всъщност, тя не знаеше нищо за мъжете като лорд Грях или какво ги кара да се държат така. Смяташе се за щастливка, задето неговото внимание й е било спестено в последните петнадесет години.
Под опитните милувки на лорд Грях устните й омекнаха и тя усети как се отваря за него, отвръщайки на целувката му с пламенност, която не можеше да бъде обяснена. Когато усети зашеметяване, защото й липсваше дъх, Синджън рязко освободи устните й и се вгледа в нея с озадачено изражение и сбърчено чело.
Кристи си пое дъх, за да се успокои.
— Нещо не е наред ли?
— Целувате се като невинна девойка.
Тя се изчерви и отмести поглед.
— Съжалявам, ако съм ви разочаровала.
— Не ме разочаровате. Просто съм любопитен. — Отведе я към една тапицирана пейка и я настани на нея. — Разкажете ми за брака си.
Кристи сведе очи към скута си. Никога не беше могла да лъже убедително и се страхуваше, че очите й ще я издадат.
— Ние със съпруга ми живеем уединено в едно далечно ъгълче на Корнуол.
Почувства как тъмният му поглед се забива в нея.
— Но ви е пуснал да дойдете сама в града. Доста странно — изрече замислено Синджън. — Казахте, че е възрастен. На колко години е?
Кристи обмисли внимателно отговора си, колебаейки се за възрастта на въображаемия си съпруг. Накрая се спря на осемдесет години, защото несъмнено мъж на осемдесет щеше да бъде прекалено стар, за да поддържа сексуални отношения или да създаде дете.
— Доста възрастен е — каза тя. — Навърши осемдесет години на последния си рожден ден.
— Осемдесет! — Думата експлодира от устните на Синджън. — Какви родители ще накарат младо момиче да се омъжи за осемдесетгодишен мъж?
— Има ли значение?
— Предполагам, че не.
Той докосна гальовно лицето й с кокалчетата на пръстите си, после полека ги спусна по шията и заоблената горна част на гърдите й. Тя си пое дъх смаяна. Никой мъж не я беше докосвал там. Но знаеше, че щом Синджън трябваше да стане неин любовник, щеше да я докосва на доста по-интимни места.
— Харесва ли ви? — измърка той чувствено.
Тя помисли за момент, после кимна объркано.
— Да видим дали можем да смъкнем тази ваша рокля. Тогава ще ви покажа разликата между осемдесетгодишен старец и мъж в разцвета на силите си. Имали ли сте други любовници?
— Други любовници ли? — изписка тя. — Н-не, никакви други любовници.
Синджън й се усмихна хищно.
— Поласкан съм, милейди. Защо ме избрахте да бъда първият?
Защото сте мой съпруг! — искаше да извика тя. Но каза на глас: