Алис му позволи да й помогне да слезе от каретата, притискайки се към него, без да се съобразява с приличието.
— Не сме приключили с тебе, лорд Грях — измърка тя дрезгаво, вдигайки лице за целувка.
Засмя се, отметна глава и бързо влезе в къщата.
Синджън се върна в каретата си; Алис вече беше неясен спомен. Щеше да се срещне с Руди и да удави в бренди гнева си към една шотландска предателка. Ако след това имаше късмет, може би щеше да заспи, без да сънува Кристи в ръцете на Калъм.
Кристи знаеше, че Синджън я е видял, но беше уверена, че воалът е скривал добре лицето й. И все пак не можеше да забрави начина, по който той я гледаше. Не изглеждаше добре, помисли тя. Около очите му с натежали клепачи имаше лилави кръгове, изглежда беше отслабнал. Кристи не можа да не забележи къде беше ръката му, когато минаха покрай него… на гърдите на дамата. Болката я преряза като с нож. Тя не беше очаквала Синджън да остане целомъдрен, вече не бяха женени, но изгарящата мъка да вижда ръцете му по друга жена я измъчваше ужасно.
Поне беше жив, прошепна един глас в главата й.
На следващия ден тя тръгна да си търси работа. Да ходи всеки ден в Хайд Парк в очакване да зърне Синджън изцеждаше силите й и я отчайваше. Гавин я откара на Бонд Стрийт, където бяха разположени повечето модни магазини.
— Ела да ме вземеш след два часа — каза му тя, наблюдавайки как различните магазини отварят, за да започнат работния ден.
Един от тях на име „Парижка мода“ й хвана окото и тя се отправи решително към витрината с елегантно аранжирани манекени.
Толкова бе загрижена как да направи вътре добро впечатление, че не обърна внимание на мъжа, който излизаше от близкия магазин за мъжка мода.
— Лейди Флора! Колко хубаво е да ви видя пак.
Кристи се извърна сепната и видя лорд Блейкли, който бързаше да я настигне. Усети как кръвта нахлува в лицето й и би дала всичко, само и само да можеше да избяга. Но беше твърде късно. Виконтът вече я беше настигнал с топла, искрена усмивка.
— Зърнах ви преди около седмица, но не успях да привлека вниманието ви. Кога се върнахте в Лондон?
— Ъ-ъ… преди няколко седмици — каза Кристи, заеквайки от притеснение.
— Съпругът ви с вас ли е този път?
Трябваха й няколко секунди, за да си спомни за възрастния мъж, когото беше измислила.
— Той… той почина — успя да изрече.
— Съжалявам, милейди. Не носите траур, затова предположих…
— Няма за какво да се извинявате, милорд. Преди да почине, съпругът ми ме накара да му обещая, че няма да нося строг траур след смъртта му. Беше болен дълго време и почина скоро след като се върнах от Лондон. Затова така бързах да замина. Повикаха ме да си бъда у дома за края му.
— Синджън знае ли, че сте се върнали?
— Аз… не. Така е по-добре. Това, което имаше помежду ни, свърши, когато се върнах в… Корнуол.
— Тогава имам късмет — възкликна радостно Руди. — Може ли да ви посетя? Или е много скоро след загубата на съпруга ви?
— Да, много скоро е — възпротиви се Кристи. — Съжалявам.
Красивото лице на Руди отрази разочарованието му.
— Надявам се да се съгласите да му придружите на бала, който баба ми, дукеса Лангстън, дава в събота.
— Защо аз? Сигурна съм, че има много жени, жадуващи за вашата компания.
Той й хвърли многозначителен поглед.
— Има, но аз предпочитам вас. Ще размислите ли, лейди Флора? Всички важни хора ще бъдат там.
— И Синджън?
— Ако може да остане трезвен достатъчно дълго, за да дойде. Но няма да му позволя да ви притеснява, ако това е желанието ви.
Умът на Кристи заработи. Възможността да види Синджън, без да бъде разпозната, беше изкушаваща. Можеше да сложи перука, за да скрие цвета на косата си, и маска, която да покрива всичко, с изключение на устните. Малко вероятно беше да се озове лице в лице с него, като се има предвид навалицата, присъстваща на светските събития. Ако станеше така, щеше да импровизира в момента.
— Надявам се мълчанието ви означава, че сте размислили — каза Руди с надежда.
Лудост е да се появявам там, където ще бъде и Синджън, каза ти тя. Но след нещата, чути от Ема, тя трябваше да го види и сама да прецени дали Ема не е преувеличила разрухата му.
— Всъщност, наистина размислих — каза Кристи след продължителна пауза. — Приемам поканата да дойда на бала на баба ви.
— Великолепно! — възкликна ентусиазирано Руди. — Дайте ми адреса си и ще дойда да ви взема в събота.
Не, не можеше да стане така, реши Кристи. Би дала адреса си само ако Руди се съгласеше с някои условия.
— Преди да ви дам адреса си, трябва да обещаете, че няма да го давате на никого другиго, включително на Синджън. Само така ще се съглася да дойда с вас. Освен това искам идентичността ми да остане в тайна.