Руди се намръщи.
— Какво странно желание. Как да ви представя?
— Както искате, стига никой да не узнае, че аз съм Флора Рандал.
Или Кристи Макдоналд, помисли тя, но без да го изрече.
— Ако това е единственият начин да приемете поканата ми, съгласен съм.
— Говоря сериозно, милорд — настоя Кристи. — Не бива да казвате на лорд Дарби къде живея. Дайте ми честната си дума.
— Имате я, лейди Флора — закле се Руди. — Не знам какво е станало между вас и Синджън и не искам да знам, но тайната ви е в безопасност.
— Благодаря, милорд. Можете да дойдете да ме вземете в събота.
Даде му адреса си и ако той беше изумен от недотам престижния квартал, в който беше отседнала, бе прекалено изискан джентълмен, за да не го спомене.
Разделиха се няколко минути по-късно и Кристи продължи надолу по улицата. Какво направих, укори се тя. Срещата със Синджън, с или без причина, означаваше да си търси белята. Инстинктът й я предупреждаваше, но тя отказа до го послуша.
Състоянието, в което според Ема се намираше Синджън, беше създало у нея такава вина, че тя трябваше лично да види какво е причинила лъжата й. Как й се искаше да може да обясни всичко на Ема. Сестра му сигурно би се съгласила, че гневният Синджън е за предпочитане пред мъртвия Синджън.
Кристи не успя да си намери работа нито този ден, нито на следващия. За нейно огорчение мадам София беше предупредила всяка модистка на Бонд Стрийт и извън него, че ако наеме Кристи Макдоналд, това може да й струва клиентелата. Много скоро Кристи разбра, че намирането на работа в модните магазини на Бонд Стрийт вече не е възможно. Трябваше да търси по-далече, при модистките, които обслужваха актриси, любовници и първокласни проститутки.
Синджън имаше желание да посети тазвечерния маскен бал на дукесата не повече, отколкото да се обеси, но беше обещал на Руди да отиде. Предположи, че Алис ще бъде там, и щеше да се наложи цяла вечер да я отбягва. Беше сбъркал, като й беше позволил да вярва, че е свободен, когато в действителност още беше женен за Кристи. Не за първи път се запитваше защо толкова отлага анулирането.
Първоначално беше решил да чака Джулиън да се върне. Но тъй като нямаше представа кога тайнствената работа на брат му ще го върне у дома, това извинение не беше сериозно. След това бе забутал някъде документа и едва наскоро го откри на дъното на едно чекмедже в бюрото си.
Докато се разхождаше из стаята си, чакайки да донесат вода за ваната му, Синджън размишляваше над стряскащата информация, която неотдавна Руди му беше дал. Той се закле, че е видял Кристи в Лондон. Мисълта за Кристи в Лондон така беше разстроила Синджън, че оттогава той не беше на себе си, ако постоянното нетрезво състояние можеше да се нарече така.
Какво правеше тя в Лондон? Калъм Камерън беше ли с нея? Бяха ли се оженили вече? Не можеше да се сети за причина, поради която Кристи и Калъм да пристигнат в Лондон; и двамата мразеха всичко английско. По-склонен беше да сметне, че Руди е видял жена, която прилича на Кристи. Да, каза си той, точно това се е случило. Заради собственото си душевно спокойствие трябваше да вярва, че Кристи не е наблизо.
Почукване на вратата смути размислите му.
— Ваната ви е готова, милорд — произнесе Пембъртън сухо. — Ще имате ли нужда от моята помощ?
— Само ми донеси нова бутилка бренди — каза Синджън и тръгна към банята.
Веждите на Пембъртън се вдигнаха.
— Преди закуска, милорд?
— Вие не сте брат ми, Пембъртън — измърмори Синджън. — Слава богу, че не е наблизо да ми опява и да се заяжда с мен. Просто направете каквото ви казвам. Искам да се напия порядъчно, преди да се явя на бала у дукесата тази вечер.
Изпънал неодобрително гръб, Пембъртън излезе.
Речено-сторено. Когато се появи в балната зала същата вечер, сложил домино и великолепен във вечерните си дрехи, Синджън беше пиян, но не толкова, колкото му се искаше.
Насочи се право към вдовстващата дукеса и се поклони ниско над ръката й.
— Питах се дали ще се появите — изрече строго елегантната белокоса дама.
— Обещах на внука ви — изломоти Синджън. — Впрочем, къде е Руди?
Дукесата, изправена дребна жена на около седемдесет години, го изгледа укорително.
— Пак ли сте пиян, лорд Дарби? Ако не ви харесвах толкова много, щях да се ядосам. Руди ще дойде. Каза, че ще се появите тази вечер, но той вярва във вас повече от мене. Човек никога не знае какво може да направи лорд Грях тези дни. Просто трябва да се научите да контролирате склонностите си, Дарби — упрекна го тя. — Познавам ви отдавна и не ми харесва това, което чувам за вас.