Синджън се спаси от по-нататъшните й укори, когато двама маскирани гости дойдоха да я поздравят. Покланяйки се, той бързо се оттегли. Думите на дукесата бяха разпалили тлеещия у него гняв. Ако не беше Кристи, той нямаше да върви по пътя на самоунищожението. Смъртта на детето му беше отворила празнота у него и той правеше всичко, за да я запълни. Болеше го, наистина го болеше. Кристи му беше казала толкова малко за смъртта на детето. Син ли беше загубил? Или му беше родила дъщеря?
Синджън бродеше безцелно из балната зала, без да срещне някого, с когото да иска да поговори, не осъзнавайки колко много жени го гледат многозначително. Скоро се намери обкръжен от ято красавици, жадни за вниманието му. Въпреки скандалната му репутация жените още намираха лорд Грях за неустоим. Може би именно заради репутацията си беше толкова популярен сред противоположния пол.
Макар да не му се искаше, той се осмели да танцува, лениво питайки се дали е привлякъл достатъчно вниманието на някоя от партньорките си, за да спи с нея. Напоследък рядко намираше интересни жени и леглото му оставаше застрашително празно.
Беше се облегнал на една колона с празна чаша в ръка, когато видя Руди да влиза в балната зала с дама под ръка. Загледа се как двамата вървят сред разхождащите се из залата хора и помътнелият му поглед се спря на жената. Тя носеше напудрена перука и макар че маската й покриваше всичко, с изключение на устата, Синджън усети внезапно привличане, като че ли бе притеглен от някаква непреодолима сила, твърде мощна, за да й се противопостави.
Отдели се от колоната, наля си питие на бюфета и бързо се отправи към Руди и маскираната красавица с него.
— Руди, защо се забави? — изрече той провлечено.
— Пак си пиян — укори го Руди. — Предполагам, баба ми не е особено доволна от тебе.
— Правилно предполагаш — проточи Синджън. — Няма ли да ме представиш на дамата си?
— Не, Синджън — възрази Руди. — Няма да ти я отстъпя.
При звука на любимия глас, на Кристи й се подкосиха краката. Намести смутено маската си и се хвана за Руди така, сякаш той беше нейното спасение. Никога Синджън не й беше изглеждал така великолепен. Прекрасно ушитите му вечерни дрехи му прилягаха като ръкавица и тя направи усилие да не мисли за великолепното тяло, което беше скрито под тях. Без да иска, тя си спомни зашеметяващата им страст, когато той я беше любил с ръце, с тяло, с уста. Спомни си как тези чувствени устни бяха изучавали всяко кътче от плътта й и почувства как се изчервява при този сладостен спомен. Вгледа се в него изпод маската си и си помисли, че той се държи добре, въпреки че е видимо пиян.
Когато влезе в балната зала под ръка с Руди, Кристи го беше видяла заобиколен от възхитени жени и се беше запитала с колко от тези красавици е спал, откакто беше напуснал Гленмур.
— Какво може да се случи, ако ми представиш дамата — заупорства Синджън.
— Повече, отколкото можеш да си представиш — измърмори Руди, стисвайки ръката на Кристи.
Синджън вдигна изящната си вежда.
— Нарочно се правиш на жесток, Руди. — Взе ръката на Кристи, обърна дланта й нагоре и я притисна към устните си.
— Аз съм Сейнт Джон Торнтън, лорд Дарби, милейди. Приятелите ме наричат Синджън.
Кристи усети как тръпката плъзва нагоре по ръцете й от мястото, където устните му бяха докоснали дланта й.
— Милорд — измърмори тя с дрезгав шепот, бързо издърпвайки ръката си от неговата.
Дали я беше познал?
— Познавам ли ви, милейди?
— Не, милорд, щях да си спомня, ако се бяхме запознали.
— Чарът ти няма да подейства този път — каза Руди. — Върви си намери дамата. Не видях ли лейди Алис преди няколко минути?
Синджън вдигна рамене.
— Ние с Алис се разделихме.
Кристи си пое дъх изумена. Вярно ли беше чула? Мислеше, че Синджън и лейди Алис Дод ще се женят.
— Сигурен съм, че ще намериш коя да я замени — каза Руди без капка съчувствие към затрудненото положение на Синджън.
— А, започва кадрил. Ще възразиш ли, ако танцувам с твоята дама?
— Назад, Синджън — предупреди го Руди. — Този танц ми е обещан.
— Баба ти не те ли вика да отидеш при нея? — запита Синджън, насочвайки вниманието на приятеля си към вдовстващата дукеса, която наистина махаше на Руди. — Върви, аз ще правя компания на дамата ти.
— Не, ще отида с лорд Блейкли — каза Кристи, дръпвайки се от Синджън.
— Глупости — отвърна той, хващайки я за ръката, и я поведе към танцуващите, докато Руди стоеше безпомощно, очевидно разкъсван между спасяването на лейди Флора и срещата с баба си.
После стана твърде късно, защото двойката се смеси с другите танцуващи.