— Коя сте вие? — запита Синджън, когато се срещнаха при една от сложните фигури на танца.
— Името ми не е важно — измърмори Кристи. — Много сте дързък, милорд.
Синджън и отправи крива усмивка.
— Сигурно сте нова в Лондон, щом не сте чули за лорд Грях.
— О, слушала съм за вас, милорд. Верни ли са всички тези неща, които се разправят за вас?
— Повечето от тях — призна Синджън.
Танцът ги раздели отново и когато накрая се събраха, последните звуци на музиката заглъхнаха. Кристи потърси Руди, видя го, че говори с баба си, и се запъти към него.
Синджън имаше друга идея.
— Каква навалица — каза той, насочвайки я към отворения френски прозорец. — Усещам, че имам нужда от свеж въздух.
— Вземете си въздух, милорд, но най-напред ме пуснете — каза Кристи. — Трябва да се върна при лорд Блейкли.
— Когато му дойде времето, милейди, когато му дойде времето.
Бяха стигнали до вратата. Кристи би искала да подиша свеж въздух, но не и със Синджън. Не можеше да рискува да остане насаме с него, независимо колко копнееше за компанията му.
Хващайки я за лакътя, Синджън я изведе на верандата. Двойки, излезли, за да останат насаме, се взираха любопитно в тях, когато той я повлече надолу по стъпалата и навън към тъмната градина.
13
— Милорд! Спрете веднага! — настоя Кристи, опитвайки се без успех да се измъкне от хватката на Синджън.
Той не й обърна внимание. Кристи не разбра колко е пиян, докато той не започна да се олюлява, като едва не събори и двама им на земята. Изправи се и я повлече след себе си, докато светлините на къщата не останаха да блещукат като диаманти в далечината. Тогава я бутна зад едни храсти и грубо я дръпна към себе си.
— Сега, милейди — изрече накъсано, — ще ви целуна. Намирам ви съвършено неустоима.
— Намирате всички жени неустоими! — възрази Кристи. Той само се изсмя. Последната мисъл на Кристи, преди устата му да плени нейната, беше, че това не може, не бива да се случва. Самообладанието й обаче я напусна, когато езикът му раздели устните й и целувката му стана по-дълбока. Неповторимият му вкус, зашеметяващият му аромат изискваха отговор и устата й се отвори под неговата.
Ръцете му я обгърнаха; гърдите й се притиснаха в гръдта му, слабините й намериха в неговите точното си съответствие. Тя го чу да изстенва; звук, така мъчителен, че ако не го познаваше, щеше да помисли, че нещо го боли. Той прошепна нещо срещу устните й; стори й се, че това е името й, и се замоли дано да не е. Тя нямаше представа как стана така, но изведнъж се намери по гръб на твърдата земя. Острият аромат на земя и мъжки мускус я опияниха, отслабвайки волята й, докато ръцете му се движеха решително към лицето й.
— Свалете си маската. Искам да ви видя лицето — прошепна той.
Ръцете й литнаха нагоре, за да възпрат неговите.
— Не, моля ви.
Той въздъхна тежко, звукът беше нещо средно между нетърпение и разочарование.
— Никога не съм се любил с жена, чието лице да не виждам. Но ако настоявате…
— А аз никога не съм се любила с мъж, който да е толкова пиян като вас — възрази Кристи.
Той се вцепени.
— Страхувате се, че няма да ви доставя удоволствие ли?
— Аз… не се познаваме, милорд. Моля ви, пуснете ме да стана. Синджън замря, наклонил глава на една страна.
— Познавам ви, милейди, просто не мога да се сетя откъде. Вашите целувки, тази уста… проклета да е замътената ми глава. Ще си спомня утре, разчитайте на това.
Кристи искрено се надяваше това да не стане.
— Трябва да се върна при лорд Блейкли, преди да е тръгнал да ме търси.
— Нека да ви търси — измърмори Синджън облъхвайки я с дъха си. — Пада му се, задето отказа да ми каже името ви.
Коляното му се плъзна между краката й. Моментално я обзе паника.
— Спрете!
— Кажете ми коя сте и къде да ви намеря и ще ви пусна.
— Не мога.
— И аз не мога да спра — рече той с крива усмивка.
Кристи се опита да го отблъсне, но той беше твърде силен за нея. Отпусна се върху й, слабините му се наместиха в люлката на бедрата й и тя почувства възбудения му член.
— Ще ви имам, милейди. Може да съжаля за това утре, но тази вечер съм твърде пиян, за да ме е грижа.
Той полека вдигна полите й, ръцете му се плъзнаха по бедрата й, галеха, мачкаха, изгаряха плътта й с горещото си докосване. Сърцето й заби лудо, блъскайки се в ребрата. Това беше Синджън, мъжът, когото обичаше. Мъжът, който вече не беше неин съпруг. Мислите й се разпиляха, когато той притисна главата й с две ръце, за да я задържи неподвижна, наведе се и покри устата й със своята. Езикът му погали устните й, изпълвайки устата й с неговия вкус и аромат.