Целувката му не беше нито лека, нито нежна. Той се впи в устата й жадно, почти дивашки. Кристи изстена и отвърна страстно, внезапно осъзнала жаждата си за този мъж, така отчаяна, каквато беше и неговата. За първи път от месеци насам тя се почувства жива. Устните им се сляха, те се затъркаляха по земята с преплетени ръце и крака, притискането на възбудените им тела беше диво и неудържимо.
Ръцете му намериха гърдите й, устните му се спуснаха към оголената й шия. Искайки да го почувства още по-силно, тя разкъса ризата му от врата до долу и пъхна ръце вътре. Топлината на голата му плът опари дланите й, удоволствието беше сурово и дълбоко. Той трябва да го бе почувствал, защото накъсан стон се изтръгна от гърдите му. Когато устните му се спуснаха надолу, за да погалят закръглените й гърди, дъхът и спря, после излезе със съскане между устните.
— Подлудяваш ме — изпъшка той.
Кристи реши, че сигурно е заради пълнолунието, защото и тя беше толкова подлудяла от желание, колкото и той. Единствената разлика беше това, че тя знаеше кой е той, докато Синджън нямаше представа, че се люби със собствената си съпруга. Каква ирония, помисли тя, да се намират в същата ситуация, както и първия път. Но обстоятелствата сега бяха различни. В крайна сметка нямаше значение. Дали лудостта идваше от пълнолунието, или от тях самите, нямаше спиране за страстта, която напираше у нея.
— По дяволите — измърмори Синджън, когато дръпна надолу деколтето на роклята й. — Прекалено много дрехи. Устните му върнаха топлината, когато той пое в устата си едното чувствително зърно. Кристи се изви към него, докато през нея пробягваше течен огън. Езикът му беше като парещо клеймо, изгаряйки зърната й с влажна топлина. И ръцете му. О, господи, те бяха между краката й, пръстите му изследваха, галеха, откриваха чувствителната пъпка, възбуждаха я, докато вълните на екстаза не запрепускаха през тялото й.
Тогава устата му замени пръстите, обливайки набъбналото зрънце с груби въртеливи движения на езика му.
Кристи издаде разочарован вик, защото той внезапно вдигна глава и й се усмихна. Не искаше той да спира. Беше толкова хубаво.
— Разтвори крака за мене, скъпа. Пиян или не, още никоя жена не се е оплаквала от мене.
Думите бързо върнаха Кристи към действителността. Как беше позволила това да се случи? Див, хедонистичен, непредсказуем, лорд Грях можеше да накара и статуя да го пожелае.
— Не, престанете!
Протестът й дойде твърде късно. Той се надвеси над нея за един кратък миг, намръщен, сякаш опитвайки се да види жената под маската. После се отпусна отгоре й. Тя се изви диво, опитвайки се да го отблъсне, но тежестта му я притисна към земята. Краката му от двете й страни я държаха неподвижна, непоносима горещина се набираше в нея. Той изви ханша си и я прониза рязко, без да й дава почти никакво време да си поеме дъх, после отново и все по-дълбоко, стигайки до самия предел.
Кристи се предаде на напрежението, което туптеше в нея, залюля се под Синджън, извивайки гръб, за да проникне той по-дълбоко. Хваната в агонията на страстта, тя почувства нещо в нея да се отскубва и да се извисява.
Движенията му бяха свирепи като лятна буря, шибаха сетивата й, оставяха я да се чувства изтерзана и бездиханна, докато тялото й се гърчеше в конвулсии. Тя прошепна името му и се разтърси, оставяйки се на екстаза. След миг чу тържествуващия вик на Синджън и почувства как семето му облива утробата й.
Когато умът й отново се свърза с действителността, Кристи разбра, че това фриволно съвкупление може да даде като резултат още едно дете. Тази замайваща мисъл моментално охлади страстта й. С изплашен вик тя го отблъсна от себе си.
Неподготвен за атаката й, той се дръпна, взрян в нея, изражението му беше смесица от шок, объркване… и внезапно прозрение.
— Кристи… Божичко, ти си това!
Зашеметена, че я е разпознал, тя скочи на крака, придържайки разкъсаното деколте на корсажа си. Трябваше да избяга, преди Синджън да се е свестил.
Той вероятно беше отгатнал намерението й, защото внезапно се размърда.
— Кристи, чакай! Не си отивай!
Гърлото й се схвана от ужас. Отстъпи назад, още треперейки от изживяното.
— Не съм тази, за която ме мислите — извика тя, обръщайки се, за да избяга към къщата.
Погледна през рамо и видя Синджън да седи на земята, опрял чело на коленете си. Когато осъзна, че няма да хукне след нея, тя се опря за миг о едно дърво, за да си поеме дъх и да помисли.
Поглеждайки към съсипаната си рокля, осъзна, че не може да се върне в залата, без да предизвика скандал. Сълзи на отчаяние се плъзнаха по бузите й. Как, за бога, щеше да се върне у дома си?