— Флора, вие ли сте?
Кристи се обърна, готова да избяга отново. Тогава разпозна Руди, който идваше по пътеката към нея, и въздъхна от облекчение. Изхълца името му. И в следния миг се озова в ръцете му, треперейки като лист.
Той я отдели леко от себе си и се вгледа в нея, загрижено намръщил чело.
— Господи, какво се е случило с вас?
— Не искам да говоря за това — едва изрече Кристи. — Заведете ме у дома.
Руди се ядоса.
— Проклет да е Синджън! Той ви го е причинил, нали? Само се вижте, в ужасно състояние сте. Ще го убия.
— Руди, не! Само ме заведете у дома. И аз съм виновна, колкото и Синджън.
— Не може да се отнася така с жените — изохка Руди. — Ще го извикам на дуел, заклевам се.
Тя го дръпна за ръката.
— Искам да си тръгна, Руди. Моля ви.
— Наметката ви.
— Оставете я.
— Ще ви настаня в каретата си, после ще се върна да взема наметката ви и да поднеса извиненията ни на баба си.
Той обви ръка около раменете й и я отведе, внимателно избягвайки светлините, които идваха откъм балната зала.
Кристи хвърли бегъл поглед през рамо, облекчена, че Синджън не ги е последвал. Не беше в състояние да дава дълги обяснения, за каквито беше сигурна, че той ще настоява. Започна да диша по-леко отново едва когато Руди се върна и каретата потегли.
Трябва да не е била на себе си, за да дойде тук тази вечер, каеше се Кристи. Но последното, което беше очаквала, бе Синджън да я разпознае толкова лесно. Как стана това?
— Не искате ли да ми кажете какво се е случило? — запита Руди, когато тишината стана мъчителна.
Кристи сведе очи и се уви още по-плътно в наметката си.
— Не мога.
Той внимателно свали маската й.
— Нарани ли ви?
Тя поклати отрицателно глава.
— Много съм добре, наистина.
Един мускул трепна на челюстта му.
— Не ми изглеждате много добре.
Връзката й със Синджън беше прекалено сложна, за да я обяснява. И Руди нямаше да разбере. Никой нямаше да разбере защо беше излъгала Синджън за детето им.
— Ще дойда да ви видя утре — каза Руди, когато каретата спря пред вратата й.
— Бих искала да не го правите — възпротиви се Кристи.
— Тогава по-нататък. Бъдете сигурна, че ще накарам Синджън да съжалява за това, което ви е причинил.
Паника се надигна у нея.
— Спомнете си какво ми обещахте, милорд. Заклехте, че няма да кажете на Синджън къде да ме намери. Каквото и да става, моля ви да не предавате доверието ми.
Руди хвана малката й студена ръка и целуна кокалчетата на пръстите.
— Никога не бих предал такава прелестна дама.
Кристи. Все още седейки на земята, Синджън беше твърде зашеметен, за да мисли за нещо друго, освен за факта, че току-що се беше любил със собствената си жена. Беше я взел на земята, като животно, беше се възползвал от нея, както би го направил с някоя пристанищна курва. Изведнъж изтрезня напълно. Така, както никога досега в живота си.
Кристи. Почувства името й като вкус на хубаво вино на езика си. Трябваше веднага да я познае. Проклета да е замаяната му глава, проклета да е и неспособността му да прозре под маската и перуката й. Но не му беше потрябвало много време, за да разбере, щом я взе в прегръдките си. Никоя друга жена в света не се любеше така, както предводителката на клана Макдоналд. Сладкият й вкус, финият аромат на плътта й, изящната линия на устните й, наситеното зелено на очите й. Не знаеше точно в кой момент я беше познал; може би през цялото време беше съзнавал, че е тя, но беше отказвал да приеме онова, което тялото му беше разбрало преди него.
Очите му потъмняха от гняв при мисълта за студените думи на писмото й и колко малко му беше казала за смъртта на детето им. Толкова много въпроси и толкова малко отговори.
Защо беше с Руди? Какво се беше случило с Калъм Камерън? Какво, за бога, правеше тя в Лондон?
Търсейки отговори, той пооправи дрехите си и се повлече към къщата. В мига, когато мина през френския прозорец и влезе в балната зала, разбра, че е направил грешка. Кристи не би се върнала на бала. Не и във вида, в който беше.
Мина през тълпата от развеселени лица, осъзнавайки, че става център на внимание. Изстена вътрешно и се погледна. Дрехите му бяха в петна от трева, целите в сухи вейки. Вратовръзката му висеше накриво, косата му беше разрошена, а жакетът — разкопчан. Слава богу, беше се сетил да си закопчае панталоните.
Отвсякъде го сподиряха реплики.
„Нехранимайко… извън контрол… не трябва да го допускат в приличното общество… развратител на млади жени… грубиян… негодник.“
Не им обърна внимание, поднесе извиненията си на скандализираната домакиня и се сбогува с нея. На всяка цена трябваше да намери Кристи.