На следващата сутрин Синджън стана рано. Чувстваше главата си раздута, двойно по-голяма от обикновено, а езикът му сякаш беше обрасъл с козина, но умът му беше бистър като никога. Повика Пембъртън и когато икономът се появи с бутилка и чаша, той му махна да ги отнесе.
— Няма да имам нужда от това тази сутрин, Пембъртън. Погрижете се за банята ми. Имам неотложна работа.
Мрачната физиономия на иконома остана непроменена, но трепкането на един мускул по брадичката му показваше, че е шокиран.
— Рано е, милорд. Не ви е присъщо да ставате преди пладне. Нещо не е наред ли?
— Нищо не е наред, Пембъртън — изрече сухо Синджън. — Но ще се оправи, когато говоря с лорд Блейкли.
— Да ви донеса ли закуска, милорд?
Стомахът на Синджън изкъркори протестиращо. Вчерашните излишества още го преследваха.
— Никаква закуска, Пембъртън. Ще се отбия в някой от клубовете си, ако по-късно имам нужда от храна. Кажете да впрегнат каретата.
Час по-късно, изкъпан, обръснат и преоблечен, Синджън излезе от къщата. Каретата му го чакаше, точно както беше поръчал, и той махна на кочияша да тръгва веднага; Понесоха се по улицата с безразсъдна бързина.
Каретата едва бе спряла пред дома на Блейкли, когато Синджън скочи на земята и изтича нагоре по стъпалата. След няколко минути минаха настойчивото му чукане даде резултат.
— А, Картър, добро утро — каза той, минавайки покрай стреснатия иконом. — Моля ви, осведомете виконт Блейкли, че съм тук и искам да го видя.
Веждите на Картър се вдигнаха почти до косата му.
— Лорд Блейкли ще стане след няколко часа.
— Събудете го — каза Синджън, влизайки в кабинета. — Ще го изчакам тук.
— Но… но, милорд — избъбри икономът, следвайки го по петите, — господарят никога не става преди пладне.
Синджън изфуча сърдито.
— По дяволите, Картър, направете каквото ви казвам.
Клатейки глава и мърморейки под нос, икономът отиде да събуди господаря си.
Синджън се разхождаше нетърпеливо, докато чакаше Руди; приятелят му имаше много да обяснява. Търпението му почти се изчерпваше, когато виконтът, с разрошена коса и подути от сън очи, влезе в стаята.
— Какво, по дяволите, правиш тук в такава безбожна ранина? Не ти липсва нахалство, Синджън. Това, което си причинил на лейди Флора вчера вечерта, е непростимо. Назови оръжието. Възнамерявам да защитя честта на моята дама.
— Не ставай глупав — отвърна Синджън. — Щял да защитава честта й… Какво правеше с Кристи снощи?
— Още си пиян, Синджън. Прибери се и се наспи. Не познавам никаква Кристи.
— Глупости! Придружаваше я на бала на баба си снощи.
Ръцете на Руди се свиха в юмруци.
— Дамата, която придружавах на бала, не се казваше Кристи. Пиян или не, но поведението ти снощи премина всички граници.
— Може да съм бил пиян, но знам точно какво съм направил и на кого. Ще ми кажеш ли къде да намеря Кристи, или да ти го измъкна с бой?
— Казах ти, не познавам никаква Кристи.
— Може би трябваше да кажа лейди Флора Рандал — изсъска Синджън. — Може да съм бил пиян снощи, но мозъкът ми още работи. Мислиш ли, че няма да позная собствената си съпруга?
Руди се взря в Синджън, отворил уста в безмълвно възклицание, очевидно прекалено смаян, за да отговори.
— Точно така, Руди, моята съпруга, Флора Рандал и Кристи Макдоналд по случайност са омъжени за един и същи човек. За мене. Ако още не си отгатнал, двете са една и съща жена.
— Какви ги говориш! — изрече Руди, отпускайки се на най-близкия стол. — Защо да ти вярвам?
— Защото ти казвам истината. Къде според тебе отидох, когато напуснах Лондон? Заминах за Шотландия да се разбера със съпругата си. Джулиън чул, че Кристи очаква дете, и аз отидох в Гленмур да получа подписа и върху документа за анулиране, който Джулиън ми беше осигурил. Нямаше да приема копелето на друг мъж. Можеш да си представиш шока ми, когато пристигнах в Гленмур и разбрах, че бившата ми любовница Флора и съпругата ми Кристи са една и съща жена и че Кристи носи собственото ми дете.
— Не разбирам — каза Руди, поклащайки глава на невероятната история, която Синджън току-що му беше разказал. — Знам, че замина от Англия доста внезапно, но, от друга страна, никога не си бил предсказуем. Разкажи ми за детето си. Лейди Флора… ъ-ъ… Кристи не е споменавала за дете.
— Историята е дълга и сложна — отвърна Синджън. — Някой ден ще ти разкажа подробностите. Но точно сега има само едно нещо, което искам от тебе.
— Което е…
— Да ми кажеш къде да намеря Кристи.
— Върви по дяволите! Заклех се най-тържествено и ще спазя клетвата си. Няма да научиш нищо от мене.
— Клетва ли?