На Синджън това никак не му хареса.
— Да. Кристи, ако наистина така се казва, ме накара да обещая, че няма да казвам на никого къде да я намери. Специално спомена твоето име. Каза, че сте се разделили в не особено приятелски отношения.
— Ужасно си прав, точно така беше. Бях измамен, подведен да създам дете и отхвърлен заради един шотландец. Кристи има да дава много обяснения.
Руди се надигна от стола със заядливо изражение.
— Може би затова не иска да я намериш. Насилили ли я снощи, Синджън? Ако е така, заклевам се, че с приятелството ни е свършено.
Синджън има благоприличието да се изчерви. Беше проявил грубост, но не чак насилие. Страстта им се бе разразила като буря и той бе изпитал невероятно удоволствие да задоволи жаждата й наред със своята.
— Кристи е моя съпруга, никога не бих я наранил физически, макар да заслужава хубавичко да я натупам. — Изражението му стана каменно, очите му се присвиха в тесни цепки. — Спал ли си с жена ми?
Руди стовари юмрука си право в челюстта му. Синджън залитна назад към бюрото.
— Пада ти се — каза Руди, търкайки кокалчетата си. — Съпругата ти заслужава нещо по-добро от тебе.
Синджън потърка челюстта си, зашеметен от това, че приятелят му защитаваше Кристи.
— Тя ме напусна заради друг мъж, за бога! Какво да си помисля, когато я виждам с най-добрия си приятел?
Изгледа свирепо Руди за миг, готов за разплата, докато не си припомни, че това е най-добрият му, може би единствен приятел.
— Ужасно ме ядосваш, Руди. Ще ми кажеш ли къде да намеря Кристи?
— Тя не иска да те вижда — не се даваше Руди. — Обещах, че няма да става нужда да се вижда с тебе, ако не иска, а обещанието си е обещание, Синджън, толкова ли нямаш чест, че искаш да наруша тържествената си клетва? Освен това си ядосан и може да й направиш нещо, независимо какво ми говориш.
Синджън едва се сдържа да не се нахвърли върху най-добрия си приятел, защото от това нямаше да има никаква полза. Юмруците не решаваха нищо. Хитростта даваше по-добри резултати. Рано или късно Руди щеше да посети Кристи и когато го стореше, Синджън нямаше да бъде далече.
Кристи тънеше в нерешителност. Синджън знаеше, че тя е в Лондон, а тя нямаше представа какво да прави оттук нататък. Можеше да остане, където беше, като се моли той да не я намери, а можеше да потърси ново жилище. Лудост беше да си помисли, че той няма да я познае.
Беше й омръзнало от преструвки, омръзнало й беше да лъже Синджън, но се страхуваше, че ако сега каже истината, последиците щяха да са много тежки. Съзнаваше инстинктивно, че той нито ще я разбере, нито ще й прости. Ами ако й вземе детето? Тя нямаше избор. Трябваше да продължава с тази измама докрай. Това беше нейното наказание и покаяние.
Едва когато на следващата сутрин Ефи й донесе Нийл да го накърми, Кристи най-накрая стигна до решение.
— Опаковай багажа, Ефи, ще се местим — каза тя решително.
Ефи остана с отворена уста.
— Ще се местим ли, Кристи? Къде ще отидем? Защо напускаме удобната къща?
— Снощи направих грешка — ожесточено отвърна Кристи. — Лорд Дарби ме позна въпреки усилията ми да се прикрия. Излъгах го за Нийл и се страхувам, че никога няма да ми прости, ако ни намери.
— Мисля, че няма да е разумно да се връщаме в Шотландия, освен ако не искаш да се омъжиш за Калъм.
— Това никога няма да се случи — каза Кристи строго. — Ще се преместим в някой почтен хан, докато успея да наема друго жилище.
— Кога ще се преместим?
— Веднага. Ще потърся нещо още днес. Кажи на Гавин да докара каретата след час.
— Може би трябва да поговориш с лорд Дарби за детето.
— Не, не мога. Той може да ми вземе Нийл, а това аз няма да понеса.
Кристи целуна детенцето, притискайки го към себе си, докато малката му устичка сучеше енергично от гърдата й. Когато то затвори очи и устата му се отпусна, тя го подаде на Ефи и стана, за да започне деня си.
Като се държеше на дискретно разстояние, Синджън следеше неотстъпно Руди, надявайки се приятелят му да го отведе при Кристи. Руди посети „Брукс“, „Уайтс“, фондовата борса и галантериста си, но не и Кристи. Когато отиде в дома на баба си и остана там часове, Синджън се отказа отвратен и реши да спре в „Брукс“. Запъти се към клуба, когато една карета, тъкмо спираща пред „Синята гъска“, привлече вниманието му. Сърцето му заблъска под ребрата, когато кочияшът му се стори познат. Не си спомняше името му, но със сигурност би познал един Макдоналд, щом го видеше.
Спря в едно празно пространство зад колата и зачака. Нямаше представа какво става, но беше готов да стои тук колкото трябва, за да разбере. Търпението му беше възнаградено, когато видя Кристи да слиза от каретата и да влиза в хана. В мига, когато тя се скри вътре, той скочи от своята кола и се изправи пред роднината й.