— Можеш да си тръгваш вече — каза Синджън, стряскайки Гавин, който очевидно не го беше усетил да се приближава изотзад.
— Ва… ваша светлост, не ви видях.
— Знам, че си Макдоналд — каза Синджън, — но не мога да си спомня как се казваш.
— Гавин, милорд, братът на Рори.
— Да, сега си спомням. Можеш да си тръгваш, Гавин. Аз ще се погрижа за Кристи.
Гавин се вцепени.
— Не мога да направя това.
— Настоявам — натърти Синджън. — Напълно съм способен да се погрижа за собствената си съпруга.
— Съпругата ви! — избъбри Гавин. — Разбрах, че вие с Кристи вече не сте женени.
— Противно на това, което си мисли тя, още сме женени — разкри Синджън. — Ще поема цялата отговорност за нея отсега нататък.
Гавин не изглеждаше убеден.
— Няма да й направите нещо лошо, нали?
— Кристи е в безопасност с мене — тросна се Синджън. — Ще живеем заедно отсега нататък.
— Но, ваша светлост — възрази Гавин, — вие не разбирате. Има и… други хора.
— Ще се погрижа за всичко — увери го Синджън. — Прибери се у дома, ще се свържа с тебе по-късно, след като говоря с Кристи.
— Много добре, ваша светлост, но това не ми харесва — измърмори Гавин, връщайки каретата в уличното движение с подчертана нерешителност. — Ще отговаряте пред мене и сънародниците ми, ако нараните Кристи — подвикна той през рамо.
Мърморейки си под нос, Синджън премести каретата си на мястото, освободено от Гавин, и седна да чака Кристи.
Кристи веднага разбра, че „Синята гъска“ не е за нея и малкото й семейство. Отвън мястото изглеждаше достатъчно благоприлично, но щом влезе вътре, тя се обезсърчи от съмнителния му вид. „Синята гъска“ беше третият хан, в който влизаше, и третият, който намираше неподходящ дори за кратък престой. Но не беше напълно обезкуражена. Имаше най-малко още три хана в прилични, макар и не чак толкова модни квартали.
Разсеяна, тя излезе от хана, очаквайки да намери Гавин отвън с каретата. Дъхът й секна, когато видя Синджън с неговата каретата. Ледена усмивка превръщаше лицето му в маска и Кристи почувства първите вълни на страха.
— Синджън! Какво правиш тук? Къде е Гавин?
— Пратих го да си върви у дома. Идваш с мене.
— Нямаш право! — възкликна тя, разтревожена от хода на събитията.
Една конфронтация със Синджън беше точно това, което тя искаше да избегне.
— Ти си ми съпруга. Имам пълното право.
Кристи залитна и щеше да падне, ако той не беше посегнал да я задържи.
— Анулирането… — започна тя.
— По-късно — изсъска той, хващайки я през кръста, за да я качи в каретата. — Да не си мислеше, че няма да позная, с кого съм се любил снощи?
Точно това си беше помислила тя. Как можеше да мисли така погрешно? Не можеш да иде никъде с него. Имаше дете у дома, то я чакаше да го накърми. Гърдите й бяха горещи и твърди, чувстваше как млякото изтича от зърната й.
— Отвеждам те у дома. В моя дом — уточни той. — Където ти е мястото.
— Не можеш да го направиш! Вече не сме женени.
— Ужасно грешиш и си двуженка, ако си се омъжила за Калъм Камерън.
Зашеметена, Кристи усети как светът й се разпада. Не беше необходим ясновидец, за да й стане ясно, че Синджън е всичко друго, само не и доволен да я види. Какво щеше да направи, когато узнаеше, че синът му е жив?
Изправяйки рамене, Кристи се закле да направи каквото трябва, за да не загуби сина си.
14
— Добре дошла в Дарби Хол — изрече хладно Синджън, докато помагаше на Кристи да слезе от каретата и я съпровождаше по парадното стълбище.
Вратата се отвори и той я бутна вътре. Тя се освободи от смазващата му хватка и го изгледа яростно. Каквото и да беше искала да каже, замря в гърлото й, когато очите й срещнаха огнения му поглед. Сякаш пропадаше с главата напред в пламтящ ад. Никога не го беше виждала толкова сърдит, дори в деня, когато беше пристигнал в Гленмур и я беше познал.
Лицето му беше вкаменено, не изразяваше никакви емоции. Внезапно тя осъзна, че не са сами. Висок, слаб мъж в ливреята на дома Дарби стоеше до вратата. Тя му се усмихна неуверено. Той отговори с леко помръдване на веждата.
— Пембъртън — започна Синджън, — бих искал да ти представя новата ти господарка, моята съпруга лейди Дарби.
Добре заученото изражение на Пембъртън изведнъж се пропука.
— Вашата… съпруга, милорд? — повтори той.
— Да. Лейди Дарби пристигна от Шотландия, за да живее с мен. Повикайте персонала. Искам всички да се подредят във фоайето след петнадесет минути, за да се запознат с новата си господарка.