— Както кажете, милорд — произнесе обичайно невъзмутимият Пембъртън, докато изчезваше в тъмните дълбини на къщата.
Макар че горкият човек се опитваше да не изглежда развълнуван, Кристи заподозря, че Пембъртън е потресен от неочакваното й пристигане.
— Защо му каза това? — запита Кристи. — Не съм ти съпруга и го знаеше много добре.
— Грешиш, Кристи — отвърна той с рязък тон. — Не съм подавал документите за анулиране в съда. Съжалявам, че те разочаровам, но още сме женени. Ако вече си се омъжила за водача на клана Камерън, това те прави двуженка. Ако си спала с него, това те прави прелюбодейка.
Гневът на Кристи се отприщи.
— Копеле такова! — изсъска тя през зъби. — Как смееш да ме обиждаш! Нещастен развратник! Измамник! Нехранимайко! С колко жени си спал, след като си тръгна от Шотландия?
Синджън вдигна ръка към почервенялата си буза.
— Съветвам те да не опитваш това отново — изфуча той. — Ти искаше да разтрогнем брака. Ти написа онова отвратително писмо. Дори не благоволи да ми кажеш как е умряло детето ни. — Хвана я за раменете и я разтърси грубо. — Мислиш, че не ме е грижа ли?
— Ъ-ъ. Милорд, милейди. Прислужниците се събраха, както заповядахте.
Лицето на Кристи пламна. Спорът пред персонала излагаше и двамата. Не че имаше значение какво мислят прислужниците за нея. Тя нямаше да остане в тази къща. Не и със съпруг, който я мрази, и с дете, което се нуждае от нея другаде. Въпреки това Синджън започна представянето, като че ли нищо не се беше случило.
Закръглената очилата жена беше госпожа Макбрайд, готвачката. Имаше три наперени ирландски моми — Пеги, Меган и Брайди. Двама млади братя, Джеси и Джери, вършеха разни работи в кухнята и караха каретата, когато се налагаше. Кочияшът Джон, когото тя познаваше отпреди, се грижеше за конюшните. Пембъртън, както научи, управляваше домакинството с желязна ръка.
Когато я призоваха да си избере лична камериерка измежду трите млади жени, Кристи избра Пеги, дръзка брюнетка с живи сини очи. След представянето персоналът се разотиде, оставяйки Кристи и Синджън сами, за да продължат спора си.
— Ще ти покажа стаята ти — каза Синджън, повеждайки я нагоре по витата стълба.
Кристи изчака да влязат в голямата, изящно обзаведена спалня и се нахвърли върху него.
— Защо го правиш?
— Ти избра да дойдеш в Лондон, затова естествено предположих, че искаш да започнеш нещата оттам, където ги прекъснахме.
— Не заради това дойдох в Лондон.
— Защо дойде, любов моя? — Погледът му се плъзна по стройната й фигура, задържайки се на наедрелите й гърди за един тревожен миг, преди да се върне към лицето и. — Раждането на дете е променило… някои неща у тебе — каза той. Сега си по-щедро надарена.
И ти щеше да бъдеш щедро надарен, ако гърдите ти се пръскаха от млякото, помисли гневно Кристи.
— Трябва да си тръгвам, Синджън. Гавин и Ефи ще се тревожат за мене.
— Знаят къде да те намерят. Какво става с Рори и Маргот? Очаквах да ги видя с тебе.
— Маргот е бременна. — Тя го изгледа свирепо. — За разлика от някои мъже, които познавам, Рори искаше да бъде при Маргот за раждането на детето.
— По дяволите, Кристи! Знаеш защо трябваше да замина. Имах намерение да се върна, докато не получих писмото ти. Нямах представа, че си толкова влюбена във водача на рода Камерън. Защо не е с тебе?
Кристи потърси отговор и усети, че не може да го лъже повече.
— Калъм е в Шотландия. Аз… ние не си подхождаме.
— Затова дойде в Лондон да ме върнеш при себе си — обвини я подигравателно Синджън.
— Не! Не е вярно.
— Тогава защо дойде в Лондон? Да не мислеше да си избереш друг съпруг сред приятелите ми? Руди, може би?
— Нямам нужда от съпруг! — Вбесена, тя тръгна към вратата. — Отказвам да остана тук и миг повече, отколкото е необходимо.
Синджън й препречи пътя с кръстосани ръце и подигравателна усмивка.
— Кажи ми какво те доведе в Лондон.
— Нямах намерение пътищата ни да се пресекат отново.
— Лъжкиня! — извика Синджън. — Нямаше да присъстваш на бала, ако си искала да ме избягваш.
Кристи му отправи свиреп и предизвикателен поглед.
— Беше грешка и това е всичко, което ще кажа. Дръпни се от вратата.
Синджън кипна. Никога в живота си не беше така безцеремонно отпращан от жена. Но въпреки гнева и върховното смущение тялото му оживя от желание. Припомни си Кристи, каквато беше снощи. Нетърпелива, страстна, пламък в ръцете му. Внезапно се почувства отново жив. Въздухът около тях беше зареден с енергия. Тялото му затрептя от жега, която караше дъха му да спира и сетивата да се напрягат.
Копнежът ускори ритъма на сърцето му. Искаше да се слее с нея. Желанието бушуваше като див огън в кръвта му. Единственото, което го спираше да не я съблече и да я отнесе в леглото си, беше, че нищо от казаното от нея нямаше смисъл. Тя беше изрекла толкова много лъжи в миналото, че му бе трудно да отдели истината от измислицата.