— Мразя го! — Сълзи текнаха по бузите й. — Почти толкова, колкото ще мразя и теб, ако ми отнемеш Нийл. Може би, ако ми позволиш да ти обясня…
— Твърде късно е за обяснения.
Синджън се укори, че позволява сълзите й да му въздействат. Трябваше да отнесе детето си, а Кристи да върви по дяволите. Видът й обаче го накара да се поколебае. Може пък да няма нищо лошо, ако я остави да кърми сина му, докато той не се отбие. Тогава ще я прати обратно в Гленмур, където й беше мястото.
— Приготви Нийл — изрече той остро. — Тръгваме веднага.
— Благодаря — прошепна тя, изтривайки сълзите си.
— Не го правя заради тебе, Кристи. Права си, че Нийл е още много малък, за да бъде отделен от майка си, затова ти позволявам да останеш с него засега. Можеш да живееш в дома ми, докато той не се отбие.
— Синджън, само ако ме изслушаш…
— Може да бъда в настроение да те изслушам някой ден, но не сега. Приготви Нийл, докато аз говора с Гавин и Ефи. След като докарат нещата ти в Дарби Хол, могат или да се върнат в Шотландия или да станат част от домакинството ми. От тях зависи.
Кристи го загледа как се отдалечава. Раменете му бяха вцепенени, напрежението в тялото му — очевидно. Тя знаеше, че той има пълното право да се гневи, но все пак трябваше да изслуша обясненията й. В каква каша се беше забъркала! Стана точно това, от което се беше страхувала. Синджън искаше сина си, но не даваше и пукната пара за майка му.
Ефи нахлу в стаята, прекъсвайки отчаяните й мисли.
— О, Кристи, какво ще правим? Лорд Дарби нареди да закараме нещата ти в неговата къща. Каза ни, че можем или да се върнем в Гленмур, или да постъпим на служба при него.
— Синджън иска Нийл — каза Кристи, прехапвайки устни, за да сдържи сълзите си. — Единствената причина, поради която ме взема със себе си, е да кърмя Нийл. Той ме ненавижда, Ефи, точно както се страхувах, че ще стане.
— Защо не му каза истината? Трябва да знае, че си излъгала, за да му спасиш кожата.
— Не пожела да ме изслуша.
— Няма да те оставя, Кристи. Нито пък Гавин. Някой трябва да се грижи за теб и за детето.
— Не мога да го искам от вас, Ефи.
— Вече решихме. Ти си Макдоналд. Имаш нужда от нас. Сега най-добре слизай долу с Нийл. Негова светлост те чака.
Когато стигна до най-долното стъпало, Кристи намери Синджън да крачи напред-назад из антрето. Кимна й и пое детето от ръцете й. Кристи се поколеба, но строгият му поглед я предупреди да му се подчини… за момента. Но той нямаше работа с някоя слаба личност. Дълбоко в себе си Кристи не приемаше условията му. Тя стисна зъби ядосано, когато той я изведе навън и я качи в каретата си. Когато сложи Нийл в ръцете й, тя го прегърна здраво и благодари на бога, че още е заедно със сина си.
Дарби Хол беше три пъти по-голям от скромното жилище, което беше наела, но Кристи не се впечатли от величествената архитектура и изящните стаи. Това не беше Гленмур. Удобен и непретенциозен, Гленмур беше нейният дом и тя копнееше за покритите с изтравниче хълмове и зелените долини. Искаше да отгледа Нийл далече от лондонската смрад, на място, където той щеше да тича свободно по земята, която един ден щеше да бъде негова.
— Ще се погрижа да наема бавачка за сина си — каза Синджън, докато се качваха по стълбата към стаята й.
— Няма нужда — отговори Кристи. — Не искам чужди хора да се грижат за сина ми. Ефи и Гавин решиха да останат в Лондон. Нийл познава Ефи, тя е чудесна бавачка.
— Предполагам, че става — неохотно се съгласи Синджън. — Тя и Нийл могат да се настанят в малката стая срещу твоята. Гавин ще живее в конярската къщичка заедно с моя кочияш. Двамата ще получават прилични заплати.
— Благодаря — каза Кристи. — Тъй като присъствието ми, изглежда, не ти е приятно, ще гледам да не се мяркам пред очите ти.
Синджън я изгледа кисело.
— Не съм сигурен какво чувствам към тебе точно сега, затова ще е най-добре взаимно да се избягваме за известно време. Ще виждам сина си обаче, когато ми се иска. Или ще уведомявам Ефи, или ще отивам в стаята му, когато ти си заета другаде.
— Трябва да стоя само в стаята си ли? — запита Кристи, не знаейки дали го е разбрала правилно.
— Разбира се, че не. Не съм чудовище. Можеш да ходиш, където искаш. Ще се погрижа да ти бъде отпусната издръжка, за да харчиш както желаеш. Поръчай си каквото искаш при модистка, която си избереш. Независимо какво изпитвам към тебе, ти си оставаш моята съпруга. Когато се върнеш в Гленмур, ще получаваш подходяща издръжка.
— Ами ти, Синджън? Какъв пример ще даваш на сина си? Ще продължиш ли по пътя на самоунищожението? Пиене, хазарт, проститутки — това ли искаш да запомни наследникът ти от тебе, когато няма да те има? Лорд Грях може да е добро име за пройдоха, но едва ли е подходящо за баща.