— Изненадан съм, Пембъртън — проточи той. — Случило ли се е нещо?
Пембъртън го изгледа укорително.
— Лейди Дарби вечеря сама в стаята си и се оттегли рано. Едва ли това е подходящо посрещане на съпруга.
Макар Пембъртън да не каза нищо повече, недоволството му личеше от ъгъла, под който бе изправил главата си, и в сковаността на слабите му рамене. Първата мисъл на Синджън беше да смъмри иконома за дързостта му, но персоналът му беше при него толкова отдавна, че той реши да не се гневи.
— Забравяте, Пембъртън, Кристи не е младоженка. Женени сме повече от петнадесет години. Със сигурност достатъчно дълго, за да имаме син.
— Както кажете, милорд — изсумтя Пембъртън. — Да ви помогна ли да се съблечете?
— Напълно съм способен да се съблека и сам — отвърна Синджън. — Лека нощ, Пембъртън.
— Лека нощ, милорд. О, ако искате да знаете, лейди Дарби не хапна почти нищо тази вечер.
Синджън тръгна по стълбите, чудейки се как така Кристи е спечелила прислугата на своя страна, след като беше прекарала в дома му по-малко от двадесет и четири часа. Стъпките му се забавиха, когато стигна до вратата й, и той спря, като видя тънка ивица светлина да излиза изпод нея. Не беше очаквал да е будна и едва не направи грешката да натисне дръжката и да влезе вътре.
Вместо това тръгна към стаята на сина си на отсрещната страна на коридора. Тогава си спомни, че Ефи спи в стаята на Нийл и реши да не я буди в този късен час. Продължи към собствената си стая.
Влезе вътре, но погледът му не престана да се отклонява към вратата, свързваща стаята му с тази на Кристи. Нарочно се обърна и се съблече. Надяна халата си и отиде към бюфета да пийне една чашка преди сън. Посегна към гарафата. Ръката му трепна и той се извърна рязко, за да погледне към вратата между двете стаи. Заставен от сила, по-мощна от всичко друго, той отиде бавно към вратата и завъртя дръжката. Вратата се отвори безшумно и той погледна вътре.
Откри веднага Кристи и тялото му реагира мигновено и яростно. Тя седеше на един стол пред камината, кърмейки сина им, и алабастровите й гърди блестяха бледи под светлината на огъня.
15
Синджън си пое полека дъх. Желание, сурово и експлозивно, прониза тялото му. Почти изстена, когато Кристи премести Нийл от едната гърда на другата, оголвайки и двете напращели бели хълмчета пред жадния му поглед. Той загледа как устица на сина му обхваща зърното, а малките му ръчички стискат нежната й плът. Синджън преглътна конвулсивно. Членът му се надигна срещу корема му, когато си представи как собствената му уста засмуква зърната й, как собствените му ръце галят тези съвършени гърди. Истината беше, че я искаше, копнееше за нея, трябваше да я има.
Как да устои, когато бе достатъчно само да влезе в стаята и да я прегърне? Тя беше негова. Бяха женени от много години. И кое го спираше? Отговорът на този въпрос обаче не беше толкова прост. Защо Кристи беше дошла в Лондон, ако смяташе да държи сина му далече от него? Защо твърдеше, че бебето е умряло? Нищо нямаше смисъл. Може би, помисли той, сбърка като не изслуша обяснението й, когато тя искаше да му го даде.
Загледа омагьосан как Кристи се изправя и премества спящия Нийл на рамото си. Горната част на нощницата й се плъзна надолу, прилепвайки несигурно към ханша й. Светлината на огъня придаваше на тялото й блясък, то изглеждаше по-ефирно, също като на богиня; богиня, чиято уста изричаше лъжи, помисли той с горчивина. Обзе го безпощаден гняв, когато тя излезе от стаята си и пресече коридора, за да отнесе Нийл в неговата.
Не можеше да помръдне, не можеше да мисли за нищо друго, освен за пулсирането в слабините си. Още стоеше на същото място, когато Кристи се върна. Беше вдигнала нощницата на раменете си и вързала връзките, които я придържаха. Синджън едва се въздържа да не пристъпи към нея, когато тя се пъхна в леглото и дръпна завивките до брадичката си.
Той потисна растящата си страст и се върна в стаята си. Смъкна халата и се простря гол на леглото. Опита се да заспи, но желанието още бушуваше в тялото му и ерекцията му пулсираше болезнено. Забеляза гарафата с бренди на бюфета и изведнъж усети, че има нужда да пийне нещо. Стана и си наля щедра доза питие в една чаша, изпивайки я на един дъх. Брендито се плъзна гладко по гърлото му, стопляйки и отпускайки измъченото му тяло.
Наля си още една чаша, после още една, но сънят бягаше от него. Той желаеше жената в съседната стая толкова отчаяно, както никога досега не беше желал нещо в живота си. Колкото повече пиеше, толкова по-основателни причини намираше да се люби с Кристи, докато не се самоубеди, че трябва да го направи. Изгълтвайки последната капка бренди в чашата си, Синджън навлече халата си и мина с леко залитане през вратата, свързваща двете стаи. Не си даде труда да завърже колана на халата, влизайки в спалнята на Кристи.