Погледът му се втренчи в леглото. Уютният огън, танцуващ в камината, хвърляше достатъчно светлина, за да може да види очертанията на тялото под завивките. Стиснал решително зъби, Синджън пристъпи към леглото. Стоя дълго над нея, взирайки се в яркия ореол на косата й, която се виждаше над завивките. Протегна несигурно ръка, за да я погали. Но изведнъж се дръпна. Не, в сърцето му нямаше място за нежност към тази жена, която го лъжеше и разиграваше както си иска. Всичко, от което се нуждаеше, беше тялото й. Свали халата си и го метна настрана.
Кристи се сепна и се събуди. Остана няколко мига да лежи неподвижно. Не беше сама. Нямаше представа какво я е събудило — звук, познат аромат. Отвори очи и се взря в тъмнината.
Той стоеше до леглото, пламъците от камината хвърляха бронзови отблясъци върху голото му тяло и се отразяваха в абаносовочерната му коса. Тя го гледаше стреснато. Очите му бяха натежали от желание, устата — решително стисната. Светлини и сенки играеха по релефа на тялото му.
— Синджън! Какво правиш тук?
— Това е моята къща, забрави ли?
Тя се надигна, придърпвайки чаршафа до брадичката си.
— Как мога да го забравя?
Мислите й се объркаха. Дали присъствието му в нейната стая означаваше, че той иска да имат реален брак? Дали внезапно не е осъзнал, че я обича, че има нужда от нея, че не може да живее без нея? Или просто му трябваше жена, а тя му бе под ръка?
Въжетата на леглото протестираха под тежестта му, когато издърпа чаршафа от безжизнените й пръсти и се изтегна до нея. Тялото му беше топло до нейното, а кожата на гърдите й тръпнеше в предусещане. Тя се опита да контролира реакцията си, но беше съвършено беззащитна пред Синджън. Тогава долови аромата на бренди в дъха му и разбра, че е пиян.
— Пиян си.
— Не съвсем — увери я той.
— Мислех, че няма да… че ние няма да…
Той я дръпна грубо към себе си.
— Размислих. Ти си моя, Кристи, и имам нужда от жена.
Кристи се беше надявала на нещо повече, само не и на случайния секс, който той й предлагаше. Искаше да го отблъсне, да му каже да върви по дяволите, да си намери друга жена, но не можа. За неин вечен срам предателското й тяло имаше нужда от него.
Той обхвана седалището й и я дръпна към твърдото си тяло. Тя почувства възбудата му. Той се взря в разтворените й устни за един дълъг миг, после се наведе и ги завладя. Тя вкуси дъха му с мирис на бренди и почувства как се дави под напора на жаждата му.
Не искаше това да се случва, не и по този начин. Искаше любовта му, уважението му, не неговата страст. Не че страстта беше лошо нещо, когато имаше любов, но любовта все още трябваше да намери път към сърцето на Синджън.
Той прошепна името й; тя почувства как омеква, как тялото й се разтапя. Как й беше липсвал! Липсвало й беше това.
Въздъхна от удоволствие, когато той обгърна гърдите й и ги поднесе към устата си. Засмука я нежно, докато млякото й потече. Внезапно вдигна глава и се взря напрегнато в гърдите й. Тя погледна надолу и видя капка мляко да виси от стегнатото й зърно.
— Знаеш ли, че ревнувах от собствения си син, когато го видях да суче от гърдите ти? — проточи той.
Кристи се бореше да си поеме дъх, изненадана от дръзкото му изявление.
— Защо ревнуваш? Дори не ме харесваш.
Той се засмя.
— Харесвам тялото ти. Да доставя наслада на жените — това лорд Грях върши най-добре.
Кристи трепна, наранена от безсърдечните му думи.
— Каква надутост. Лорд Грях може да върви по дяволите. — Отблъсна гърдите му. — Остави ме.
Лицето му се вкамени.
— Отказваш ли ми?
Един поглед към неумолимите му черти я накара да се разкрещи.
— Проклет да си, Синджън! Къде ти е сърцето? А любовта?
— Любовта? — Думата, изглежда, го изуми. — Любовта не означава нищо за лорд Грях. Любовта е мит, Кристи. Някои може да я вземат на сериозно, но аз я смятам за фантазия, предназначена за невинни деца като Нийл.
— Поне признай, че обичаш сина си — каза тя тихо.
— Да, Нийл е твърде малък, за да ме лъже. — Той въздъхна и я притегли към себе си. — Липсата на любов между нас не означава, че не можем да си даваме взаимно други удоволствия.
Кристи не каза нищо, докато болката вътре в нея не стана непоносима. Изпитваше копнеж по Синджън, по останалата без отговор любов, която изпитваше към него, и я болеше, защото никога нямаше да познае взаимността.
— Не чувстваш ли нищо към мене?
— Спомням си…