Той млъкна изведнъж, сякаш се страхуваше да не каже нещо, за което после ще съжалява.
— Какво си спомняш? — настоя Кристи.
Изражението му се втвърди.
— Всичките ти лъжи, измислиците, двуличието — това си спомням.
— Върви си, Синджън — изхлипа тя.
От всички неща, които той би могъл да каже, тези думи боляха най-много.
— Скоро, но не сега.
Ръцете му се спуснаха по бедрата й и щом отново се насочиха нагоре, дръпнаха нощницата й оголвайки гладките й крака на светлината на огъня. Тя нададе изплашен вик, когато той я повдигна и измъкна нощницата през главата й.
— Какво правиш… — изрече тя с треперлива въздишка.
Не можеше да се съпротивлява — топлината му я изгаряше, ароматът му я обливаше, изпълваше я, дразнейки сетивата и.
— Винаги ни е било хубаво заедно — прошепна той неочаквано нежно.
Устата му плени нейната. Той я целуна дълбоко, грубо, изисквайки капитулацията й. Тя се опита отново да му откаже, но не успя. Главата й се въртеше, тялото й изгаряше. Треперещ вик се откъсна от устните й, когато устата му остави нейната, за да прокара огнена пътека надолу по тялото й. Когато той разтвори краката й, тя се стегна, но устата му докосна триъгълника от светли къдрици. Ханшът й се изви нагоре, към топлината на устата му, докато езикът му трепкаше и се извиваше около нежните гънки и набъбналото връхче. Вик се изтръгна от гърлото й и тя подскочи нагоре към интимната му ласка. Той започна да изследва гладките, чувствителни дълбини, навлизайки дълбоко, после обсипа пъпката на женствеността й с нежни докосвания, докато по гърба й не плъзнаха тръпки и отчаяна жажда не завибрира в нея.
Синджън свиреше на нея като сръчен музикант, засилвайки реакциите й до разтърсващо кресчендо. Лек удар на езика му, отново и отново, докато тя не започна да трепери яростно. Той я държеше здраво, отвеждайки я към онова извисяващо се място, където тя вече изгуби контрол над тялото си. То беше негово, за да прави с него каквото поиска, да го води, да го направлява, да го изпраща далече във висините на ефирните крила на насладата. Тя остана за един блажен миг на върха, после се срути долу.
Сграбчила чаршафите, Кристи се носеше по вълните на сладостта, които разтърсваха тялото й, докато Синджън се беше надвесил над нея, чакайки точния миг. Удоволствието още не бе отшумяло, когато той разтвори краката й и проникна дълбоко в нея. Беше огромен и твърд; мускулите й се свиха здраво около него и той изстена одобрително.
Не беше нежен, яздеше я сурово и бързо. Тя се изви нагоре, движейки се заедно с него, срещу него, топлината на телата им и силните му тласъци я отвеждаха към втора кулминация. Разнесе се вик, който идваше от дълбините на гърлото й, и тя се разтърси цялата.
Синджън продължи с тласъците, изражението му беше напрегнато, концентрацията — пълна. Снопове напрегнати жили изпъкваха на врата и раменете му. Ситни капчици пот избиха по тялото му. След няколко силни тласъка той се стегна, изпъшка и изля семето си в нея. Дълги минути минаха, докато се държеше надвесен над нея, изливайки в тялото й всичко, което имаше, а после се строполи и остана неподвижен.
Затихнала в сладка отмала, Кристи понасяше тежестта му, докато не започна да се плаши, че дробовете й ще откажат. Побутна го, Синджън се раздвижи и полека се отмести от нея. Просна се възнак, без да каже нищо, дори без да я погледне, а дъхът излизаше със свистене от дробовете му на къси, резки тласъци.
Отпусната и преситена, Кристи се раздвижи и вдигна поглед, когато Синджън стана. Лицето му, ясно очертано от светлината на огъня, беше вкаменено и безизразно, но погледът му накара дъха й да секне. Очите му горяха от емоции, които не се поддаваха на описание. Без да каже и една дума, той стана от леглото, взе халата си и отиде в своята стая.
Макар външно да показваше малко чувства, в него бушуваше истинска буря. По дяволите, умираше за тази жена. Независимо колко се бореше срещу това, колко се опитваше да се самоубеждава, че ще е по-добре без нея, тялото му отказваше да го слуша. Искаше да спре постоянната болка, мъчителното желание, което не му даваше мира. Трябваше веднага да я отпрати в Гленмур, сега го разбираше. Нямаше да бъде трудно да намери кърмачка за Нийл. Беше глупак, дето позволи молбите й да го трогнат. Макар че заради лъжите й едва не бе изгубил сина си, не му даде сърце да отдели майката от детето й.
По дяволите! Тя го подлудяваше. Той искаше да я няма тук. Искаше си стария живот преди тя да се появи в Лондон. Единственото хубаво нещо от връзката им беше техният син и проклет да бъдеше, ако й позволеше да го отглежда в шотландските чукари сред диваците, които тя наричаше свои съплеменници.