През следващите дни Синджън остана вежлив и дистанциран. Кристи почти не го виждаше. Със сигурност я отбягваше, защото посещаваше Нийл само тогава, когато знаеше, че тя не е при детето. За нея беше болезнено ясно, че той съжалява за бурната нощ. Навярно всичко се бе случило само защото тогава той беше пиян. Дългите му отсъствия от дома доказваха, че не иска да има нищо общо с нея.
Един ден лорд Блейкли дойде на гости. Пембъртън го покани в задната приемна, използвана за неофициални посещения, и Кристи побърза да слезе.
— Добре ли сте? — запита той, загрижено сбърчил чело. — Отидох в дома ви и научих, че сте се изнесли доста набързо. Не съм ви предал, милейди. Отказах на Синджън да му кажа къде се намирате, но очевидно това не го е спряло и той сам ви е намерил. Не ви е наранил, нали?
Не и физически.
— Не. Синджън не е склонен към насилие. Откъде разбрахте, че ще бъда тук?
— Не беше трудно да се досетя. — Той се вгледа в лицето й. — Добре сте, нали? Надявам се, че сте тук, защото самата вие го искате.
Тя сведе очи, обмисляйки отговора си.
— Тук съм, защото не ми беше даден друг избор.
— Знам, че Синджън ви е ядосан, но…
— Има пълното право да бъде такъв. Ако не сте говорили с него напоследък, значи не знаете цялата история.
— Знам за Камерън. Синджън ми каза поне това.
— Той не знае всичко и никой не го знае — каза загадъчно Кристи. — Говорех за нашия син.
Фините вежди на Руди се вдигнаха.
— Съжалявам за детето, милейди. Не знаех, че той толкова силно иска да стане баща. Смъртта на детето му го подлуди и той се хвърли презглава към греха, за да забрави.
— Не бях откровена с него — обясни Кристи. — Синът ни… Жален детски плач се разнесе из къщата, прекъсвайки думите й. Руди рязко вдигна глава и се взря въпросително в Кристи.
— Аз… е, вече чухте истината — прошепна тя. — Детето ни не е умирало. Излъгах Синджън, защото си имах основания.
— Боже господи! Не е за чудене, че той е разстроен. Не мога да повярвам, че сте го направили. Какво се надявахте да спечелите?
Тя се изчерви. Макар че не искаше Руди да мисли лошо за нея, нямаше намерение да му обяснява. Синджън беше единственият, на когото бе длъжна да обясни, но той не искаше да я чуе.
— Това са си наши работи — изрече Кристи. — А той не е в настроение да ме изслуша. Когато научи за Нийл, заплаши, че ще задържи детето ми в Лондон и ще ме върне в Гленмур. Помолих го да ме остави при сина ми и той се съгласи. Чухте Нийл да плаче. Време му е да се храни.
Тя понечи да излезе, но Руди я хвана за ръката.
— Не мога да повярвам, че сте излъгали Синджън за нещо такова без основателна причина. Не искате ли да ми разкажете за това?
Сълзи на благодарност изпълниха очите на Кристи. Смутена от изблика на чувства, тя зарови лице в ръцете си и тихо захлипа. Руди веднага се озова до нея, привлече я нежно в обятията си и я зауспокоява, както човек би успокоявал наранено дете.
— Искаше ми се и Синджън да проявяваше такова разбиране — въздъхна тя. — Той отказа да изслуша обяснението ми.
— Ще ви изслушам, Кристи. Може ли да ви наричам Кристи? — Тя кимна вяло. — Каквото и да ми кажете, ще си остане между нас.
— Колко мило! Откога вие двамата я карате така зад гърба ми?
Руди отпусна ръце и се извърна рязко, за да срещне яростния поглед на Синджън.
— Синджън. Можеше поне да обявиш присъствието си.
— В собствения си дом ли? Как ли пък не. Предполагам, че имаш обяснение. Какво правиш тук?
— Тревожех се за Кристи.
— Кристи? Да не говориш за лейди Дарби?
Ядосана, Кристи пристъпи между двамата мъже.
— Престанете! Лорд Блейкли се е разтревожил, когато научил, че съм напуснала дома си. Вие двамата сте приятели, не бива да се карате така.
— Всичко, което искам, е обяснение, на което да мога да повярвам — каза Синджън, дръпвайки я настрана. — От Руди — прибави той многозначително. — Ще бъда глупак, ако повярвам на още нещо, което ще излезе от устата ти.
— Виж, Синджън — каза Руди ядосано. — Не е това начинът да говориш със съпругата си.
— Каза ли ти съпругата ми, че е излъгала за детето ни? Имам син, Руди. И той е съвсем жив.
— Каза ми. Каза ми и че си бил прекалено твърдоглав, за да изслушаш обяснението й. Мога ли да предложа нещо?
— Не, не можеш.
— Все пак ще кажа каквото имам да казвам. Кристи е нещастна.
— Колко проницателно от твоя страна! Макар да не мога да си представя защо е нещастна.
— По дяволите, Синджън, не съм знаел, че си толкова твърдоглав.
— Кажи ми — започна Синджън с подигравателен тон, — би ли простил на жена, която ти е наприказвала куп лъжи? Стои далече от това, Руди, не е твоя работа. И стой настрана от Кристи.