— Синджън, моля те, изслушай ме. Неправилно обвиняваш лорд Блейкли. Ти си единственият мъж, когото искам.
Господи, не беше искала да каже това, просто се изплъзна от устата й. Можеше да си спести думите. Видът на Синджън даваше нямо доказателство за непоклатимостта му.
Руди си взе шапката и бастуна.
— Съжалявам, Кристи. Дайте на Синджън време, той ще се опомни. Виждам, че не ви е безразличен. Ако имате нужда от мене, пратете известие в дома ми.
— Довиждане, Руди — каза Синджън, без да откъсва очи от Кристи.
Изпращайки към Синджън отвратен поглед, Руди излезе от стаята.
Кристи тръгна да излиза, но Синджън й препречи пътя.
— Толкова ли си зажадняла за мъж, че оплиташ приятеля ми?
Тя го изгледа свирепо.
— Може би бях зажадняла за компания — отвърна тя. — Господ знае, че не си ми казал и дума, откакто…
Изчерви се и хвърли поглед встрани.
— Бях пиян — отвърна той скоростно. — Трябваше да помисля…
Каквото и да беше искал да каже, мигът отмина, когато енергичният плач на Нийл отекна из цялата къща.
— Гладен е — обясни Кристи.
— Иди да нахраниш сина ми. Има нужда от тебе — каза Синджън със смекчено изражение.
Кристи мина покрай него, изправила тесните си рамене.
— С удоволствие. Поне някой в тази къща има нужда от мене.
Последните й думи не минаха незабелязано. Нито пък интимната сцена между Кристи и Руди. На Синджън никак не му харесваше мисълта, че най-добрият му приятел смята да му сложи рога. Ревността го беше обхванала още от момента, когато Пембъртън му съобщи, че Кристи е сама в задната приемна с лорд Блейкли. Ако тя искаше да го накара да ревнува, беше успяла. Принадлежеше му, по дяволите! Дали той бе решил да поднови интимната им връзка, нямаше никакво значение.
Синджън тръгна полека нагоре по стълбището към стаята си, а мислите му отново и отново се връщаха към интимната сцена, която беше заварил. Докато Кристи живееше в къщата му, трябваше да спазва правилата. Може би е време да представи съпругата си на висшето общество, помисли той. Нямаше по-добър начин да каже на всичките си приятели, че Кристи му принадлежи, че не е достъпна, за който и да е мъж, намислил да я съблазнява. Просветна му. Да, точно това ще направи. Ще представи съпругата си пред обществото и ще накара всички да осъзнаят, че не е мухльо, който не обръща внимание на изневерите на съпругата си.
Синджън чу гласове откъм детската стая, и разбра, че Кристи е още там. Отвори вратата и нахлу вътре.
— Милорд — Ефи застана пред Кристи, сякаш за да я скрие от погледа му. — Както виждате, детето ви тъкмо се храни. Елате по-късно.
— Остави ни, Ефи, искам да говоря със съпругата си. Насаме — добави той, фиксирайки я със стоманен поглед.
Ефи не отстъпи, докато Кристи не й кимна незабележимо. Тогава чак излезе от стаята и затвори тихо вратата зад себе си.
— Мислех, че сме приключили разговора — каза Кристи.
— Забравих да спомена, че тази вечер сме на бала на лейди Демпси.
— Искаш аз да отида на бала с тебе довечера! — ахна Кристи. — Една съпруга няма ли да навреди на стила на лорд Грях?
— Време е висшето общество да се запознае с жена ми. Години наред те използвах, за да отклонявам жените, които искаха да се омъжат за мене, и сега е време да покажа на обществото, че наистина съществуваш.
— Съжалявам, не мога да оставя Нийл.
— Това вече не е основателна причина, Кристи. Да не мислиш, че не знам какво става в собствената ми къща? Нийл спи цяла нощ. Вече няма нужда да се кърми през нощта.
— Защо искаш да ме влачиш по балове?
Погледът на Синджън се спусна към гърдите й, където Нийл продължаваше да суче доволно. Тази гледка винаги го омагьосваше. Представи си собствената си уста да я вкусва, собствения си език да облизва зърното й и веднага се втвърди.
— Дълг на жената е да придружава съпруга си, ако той пожелае тя да го направи. Не е необходимо никакво друго обяснение. Надявам се, че имаш какво да облечеш.
Кристи настани спящия Нийл на рамото си и бързо покри гърдите си.
— Няма да отида. Ами ако някой ме разпознае като лейди Флора, бившата ти любовница?
— Нека това бъде моя грижа. По кое време Нийл се храни за последно?
— В девет часа.
— Идеално. Ще те чакам долу в десет.
Кристи изфуча, възмутена от високомерното отношение на Синджън. Нямаше представа какви са истинските му чувства към нея. Той я желаеше. И не я желаеше. Беше я отбягвал дни наред. Сега действаше като тиранин, налагайки тя да присъства на светско събитие заедно с него. Никога нямаше да разбере този човек.
Може би беше най-добре да не го разбира. Докато ситият и доволен Нийл спеше блажено, Пеги помагаше на Кристи да облече една изящна бална рокля, която беше донесла със себе си от Гленмур. Направен от изумруденозелен сатен, ниско изрязаният корсаж в стил ампир беше обсипан с кристални мъниста. Полата от бежова дантела падаше на изящни гънки изпод лентата, вързана точно под бюста.