— Негова светлост ще остане доволен — каза Пеги, нагласявайки деколтето на роклята. — Много сте красива, милейди.
Негова светлост да върви по дяволите, помисли Кристи. Яд я беше на съпруга й женкар му се беше прищяло да парадира с нея.
— Благодаря, Пеги. Ако ми дадеш наметалото, ще съм готова.
Синджън не беше подготвен за ослепителната красавица, която влезе в салона малко по-късно. О, той добре съзнаваше красотата на Кристи, нали тъкмо тя го беше привлякла към нея още когато се представяше за лейди Флора. Но това беше преди Нийл, преди тялото й да узрее и сексуалността й да се събуди. Синджън инстинктивно знаеше, че всяка жена, присъстваща на бала тази вечер, ще бледнее в сравнение със съпругата му.
И естествено, още я желаеше. Независимо какво беше казала или направила в миналото, тя му беше влязла под кожата. Само като я гледаше, пламваше и се втвърдяваше. Ако не беше обещал на домакинята, че ще отиде на бала навреме, щеше да отнесе Кристи в леглото.
Овладя изражението си и изрече хладно:
— Изглеждате много добре, мадам.
— И вие сте красив както винаги.
Той й предложи ръката си.
— Ще тръгваме ли?
— Щом трябва, милорд.
Върволица от карети се точеше пред къщата на Демпси на Кинг Стрийт недалече от модния Сейнт Джеймс Скуеър. Каретата им трябваше да почака, за да стовари пътниците си. Когато редът им дойде, Синджън и Кристи слязоха и влязоха в къщата. Оставиха наметките си и се присъединиха към шествието, качващо се нагоре към балната зала.
— Дарби, каква навалица, а? — каза един мъж, застанал на стълбите. — Казах на Хъксли, че трябваше да отидем в „Будълс“.
— Няма жени в „Будълс“ — каза Хъксли. — Освен това, както казах на Ашфорд, тук храната е по-добра.
— Наистина — потвърди Синджън.
И двамата мъже се взираха в Кристи, очевидно очаквайки представяне. Когато това не стана, Хъксли каза:
— Клюките твърдят, че съпругата ти била в града. Знаеше ли, че някой дори се е обзаложил в книгата за залози в „Уайтс“ за това? Залагат и на това, че си имал наследник от съпругата си.
— Какво говориш!
— Да, истина е. Някои от залозите са доста големи.
Синджън го напуши смях.
— А ти как се обзаложи, Хъксли?
Хъксли се усмихна на Кристи.
— Лорд Грях да доведе съпругата си в Лондон? Никога! Колкото до наследник от една дива шотландка, това ми звучи твърде пресилено. Лорд Грях трябва да поддържа репутацията си, в края на краищата. Заложих, че не е истина.
— Е, драги, ще ни представиш ли на последното си завоевание? — запита Ашфорд. — Дамата ми се струва позната.
— Не я познаваш — отсече Синджън с глас, който не търпеше възражения. — Господа, разрешете ми да ви представя своята съпруга, лейди Дарби. Надявам се да не сте заложили големи суми, защото наистина имам наследник. Казва се Нийл и е на шест месеца. Хубаво малко момченце, макар че самият аз го казвам. Скъпа, тези двама поразглезени господа са лорд Хъксли и лорд Ашфорд.
Двамата мъже имаха присъствието на духа да измърморят подходящи приветствия и да се поклонят над ръката на Кристи. Изглеждаха ужасно облекчени, когато стигнаха до входа на балната зала, където можеха да се отдалечат.
— Новината ще се разнесе като горски пожар за по-кратко време, отколкото ще ни е необходимо, за да стигнем до масата с напитките — каза Синджън.
Защо изглеждаше толкова доволен?
— Това ли искаше?
— Време е съпругата ми да бъде представена на лондонското общество. Освен това много се гордея със сина си.
Скоро бяха обсадени от хора, настояващи да бъдат представени на лейди Дарби. Главата на Кристи се замая — толкова много лица, толкова много имена. Знаеше, че някои от присъстващите дами са имали интимни връзки със Синджън в един или друг момент, защото самодоволните им усмивки подсказваха нещо повече от приятелство.
Цялата вечер тя танцува със Синджън и с някои от приятелите му, усмихвайки се, докато не й се стори, че лицето й ще се сбръчка. Тъй като лорд Хъксли като че ли я държеше прекалено близо до себе си по време на един от танците, Синджън веднага се озова до нея и я дръпна от ръцете му. От този момент почти не я изпускаше от очи.
На Синджън му беше трудно да остава учтив пред лицето на клюкарите и дендитата, които някога беше наричал приятели. Те любопитстваха, правеха намеци и той вече не можеше да издържа. Последната капка дойде, когато лейди Алис, увиснала на ръката на последния си любовник, ги пресрещна и направо запита Кристи дали възнамерява да пренебрегва изневерите на съпруга си по време на престоя си в Лондон.