Едва не се засмя на глас, когато Кристи изрече:
— Ще пренебрегна всичко, което не представлява заплаха за мене.
Отведе я, за да я спаси от отровния език на Алис, но всъщност подозираше, че тя е способна сама да се справи с всекиго. В края на краищата Кристи беше водачката на рода Макдоналд, предводителка на клана си.
— Къде отиваме? — запита Кристи, когато Синджън внезапно я изведе от балната зала и я повлече надолу по стълбището.
— У дома — отсече той.
Всичките тия мъже, изпиващи я с очи, го бяха подлудили. Интересът на висшето общество към съпругата му ужасно много го беше ядосал.
— Чакай тук, докато повикам кочияша.
Кристи стоеше пред вратата, когато Синджън се върна след малко с каретата. Настани я вътре, затвори вратата и почука по покрива, за да даде знак на кочияша. Колелата се завъртяха и каретата потегли бързо по улицата.
— Чаках цялата нощ за това — изръмжа той, притегляйки я грубо към себе си. — Ти си моя, Кристи Макдоналд, никога не го забравяй, независимо колко раболепничи висшето общество пред тебе, и тази нощ ще ти го докажа.
Никога Синджън не беше изглеждал повече като лорд Грях, отколкото в този момент. Беше най-възбуждащият мъж, когото Кристи някога беше познавала. Тялото й копнееше за неговото докосване, сърцето й вехнеше за любовта му.
16
И последните мисли на Кристи секнаха, когато Синджън я грабна от седалката и я настани на скута си. Ръцете му като че ли бяха навсякъде. Под полите й, галейки краката й, докосвайки я интимно така, че кръвта й пламваше.
— Твърде… много дрехи — измърмори той. — Не мога… да ги… смъкна… трябва…
— Синджън! Не можем тук. Кочияшът…
Той сякаш не я чуваше.
— Искам… да потъна в тебе.
Горещият му поглед и възбуждащите му думи правиха странни неща с нея. Тя смъкна полите си надолу, но той пак ги дръпна нагоре. После я хвана през кръста и я накара да го възседне. Тя почувства твърдата му мъжественост да я пронизва и стон се откъсна от устните й. Дори не беше разбрала, кога е разкопчал панталона си. Тогава всяка мисъл изчезна, когато влизаше и излизаше, пронизвайки я дълбоко, докато държеше здраво седалището й, нагаждайки я към силните си тласъци.
Тялото й пламна още повече, когато той дръпна надолу корсажа на роклята й, освобождавайки гърдите й за ласките си. Засмука зърната й, първо едното, после другото, изтръгвайки стонове и въздишки от гърлото й. Когато пъхна ръка между телата им и започна да масажира малката розова пъпка, пазеща входа на нейната женственост, насладата стана нетърпима. Кулминацията й като, че ли нямаше край — така силна, че тя не чу вика на Синджън, когато той изля семето си в нея. Не усещаше нищо, освен неизразимо удоволствие. После той я отмести от себе си и спусна полите й надолу.
— Почти стигнахме — прошепна.
— О, господи, какво ще си помисли кочияшът за мене… за нас?
— Ние сме женени, за бога. Ще си помисли, че хората от висшето общество са странни и предпочитат каретата пред леглото.
Каретата спря и Кристи изписка леко, дръпвайки корсажа си на място, а после приглади полите си. Преди да се приготви, вратичката се отвори и кочияшът спусна стъпалцата. Синджън слезе пръв и й помогна да излезе. Кристи извърна лице от кочияша и се качи бързо по предното стълбище. Въздъхна с облекчение, когато Синджън я въведе в къщата.
Тя отиде да види Нийл, засрамена от начина, по който беше отвърнала на Синджън. Нямаше ли гордост, нямаше ли срам? Той я използваше, тя знаеше това. За съжаление любовта кара хората да оглупяват.
Синджън, облечен само в копринен халат, я чакаше в стаята й.
— Събличай се — нареди той рязко и сам смъкна халата си.
Кристи го изгледа втренчено.
— Ти си ненаситен.
— Оплакваш ли се?
— Имаше десетки жени на бала тази вечер. Никоя от тях ли не предизвика интереса ти?
Погледът, който той й отправи, беше свирепо властен, изпълнен с дива страст.
— Да. Една. Стои пред мене, облечена с прекалено много дрехи.
Останалата част от нощта мина в чувствен вихър. Жарките целувки на Синджън бяха само прелюдия към великолепието, което последва. Голите им тела се сливаха, притискаха се едно друго, избухнаха в несравнима страст още два пъти, преди слънцето да надникне иззад завесите. Кристи спеше дълбоко, когато Синджън напусна леглото й.
Тя се събуди след няколко часа от високи гласове, долитащи откъм преддверието. Оправи се набързо, но тъкмо когато накърми Нийл и слезе по стъпалата, гостите, които беше чула, се бяха преместили в кабинета. Тя се приближи към вратата и посегна към дръжката. Спря обаче като опарена, когато чу да споменават името й.