— Вярно ли е, Синджън? Тъкмо се върнах в града и случайно се отбих в „Уайтс“. Носят се слухове, че живееш в семейно блаженство със съпругата си. Какво, по дяволите, става тук?
— Ако останеш в града малко повече от две седмици, ще разбереш какво става, Джулиън — отвърна Синджън.
— Какво прави Кристи Макдоналд в Лондон? — попита остро Джулиън. — Нали тъкмо тя поиска анулиране.
— Няма анулиране. Не съм внесъл документа в съда.
— Заслужаваш нещо по-добро от нея — намеси се женски глас.
Сестрата на Синджън, помисли Кристи, разпознавайки гласа.
— Има нещо, което и двамата не знаете — отвърна Синджън. — Видях Кристи преди няколко седмици — разкри Ема. — Предупредих я да стои далече от тебе. Казах й, че само пак ще те направи нещастен.
— Видяла си я? — запита Синджън, поразен. — Кога? Къде? Защо не ми каза?
— Работеше като шивачка в един магазин, който посещавам често. Можеш да бъдеш сигурен, че накарах собственичката да я уволни веднага. Не ти казах, защото помислих, че е най-добре да не знаеш.
— Точно така беше — каза Кристи, отваряйки вратата, и влезе в стаята. — Нямах намерение да казвам на Синджън, че съм в Лондон.
Джулиън пристъпи напред.
— Срещали сме се, лейди Кристи, при много по-различни обстоятелства. Всички бяхме останали с погрешното впечатление, че сте лейди Флора, тогавашната любовница на Синджън.
Вина обхвана Кристи. Строгото лице на Джулиън и укорителните му думи не й даваха никакво успокоение. Тя веднага разбра, че, Джулиън не е мъж, на когото може да се противоречи.
— Извинявам се за това.
— Наистина. Чувствам, че за всичко има обяснение, но се заклевам, че не мога да си представя какво би могло да е то. Мисля, че смъртта на детето ви се е отразила на здравия ви разум по някакъв начин и че най-накрая сте се съвзели. Дойдохте в Лондон, за да помолите Синджън за прошка, така ли?
— Как се осмелява тя! — нападна я Ема. — Синджън не й дължи нищо след начина, по който тя го нарани. Не заслужава прошка.
Кристи трепна. Думите на Ема я засегнаха.
— Би ли искала да обясниш, Кристи? — запита Синджън.
— Ще ми повярваш ли?
— Не, но те може да ти повярват.
— Тогава нямам какво да кажа. Ако ме извините, имам задължения другаде.
— Не, остани тук. — Той се отправи към вратата. — Не излизай, докато не се върна.
— Какво, за бога… — Ема хвърли ядосан поглед към Кристи. — Не знам защо той ви търпи.
— Достатъчно, Ема — смъмри я Джулиън. — Очевидно има обстоятелства, за които никой от нас двамата не знае.
Нийл, помисли отчаяно Кристи. Не знаят за детето ми. Когато узнаеха, щяха да я намразят толкова, колкото я мразеше и Синджън.
Когато Синджън се върна след няколко минути с Нийл в ръце, тишина се възцари в стаята. Ема беше първата, която я наруши.
— Синджън, това е бебе!
— Да, синът ми. Казва се Нийл. На шест месеца е.
Джулиън отправи към Кристи поглед, изпълнен с толкова укор, че тя трябваше да отвърне очи.
— Това ли е детето, за което ни казаха, че е умряло при раждането?
— Като виждате, напълно жив е — каза Синджън.
Със святкащи виолетови очи, преливащи от негодувание, Ема се нахвърли върху Кристи.
— О, не, как можахте да излъжете брат ми за живота на детето му? — Посегна към Нийл и Синджън го положи в ръцете й. — Възхитителен е — изчурулика девойката, вглеждайки се с обич в мъничкото му личице. — Одрал ти е кожата, Синджън. Сигурно много го обичаш, иначе нямаше да допуснеш майка му в дома си.
Синджън отправи към Кристи поглед, от който я обзе отчаяние. Никога нямаше да й прости, но ако тя някога се беше съмнявала в любовта му към детето, думите му бяха достатъчно красноречиви.
— Обожавам Нийл. Не мислех, че е възможно да обичам човешко същество така, както обичам сина си.
Кристи трепна. Тя знаеше, че Синджън не я обича, но трябваше ли да го изтъква по този начин?
— И така, какво следва оттук нататък? — запита практичният Джулиън. — Чух, че снощи си представил съпругата си пред обществото. Това означава ли, че смяташ да имаш истински брак?
— Кристи скоро ще се върне в Шотландия — обясни Синджън.
— Никога няма да ми вземеш Нийл, Синджън — извика Кристи. — Той е всичко, което имам.
— О, вижте — каза Ема, несъмнено очарована от племенника си. — Той заспа.
— Ще го отнеса в стаята му — каза Синджън, протягайки ръце.
— Нека аз — помоли Ема. — Толкова е сладък.