— Ще ви заведа — предложи Кристи, нямайки търпение да избяга от обвинението, което се четеше в твърдия поглед на Джулиън.
Тя тръгна пред Ема нагоре по стълбището. Когато стигнаха стаята на Нийл, Ема постави внимателно детето в люлката му, после се обърна към Кристи. Тъмният й поглед сякаш се опитваше да проникне в тайните, които Кристи се беше опитала да скрие.
— Не мисля, че ни казахте всичко — изрече тя тихо. — Понякога друга жена вижда неща, които мъжете не виждат. Вие обичате Синджън. Разбирам го от начина, по който го гледате. Какво не ни казахте, Кристи? Когато погледна в очите ви, виждам болка и разочарование, и… страх. От кого се страхувате?
Толкова ли беше очевидно?
— Много сте проницателна.
— Братята ми — каза Ема — като всички мъже понякога са глупави. Аз обаче промених отношението си към вас. Мисля, че имате нужда от приятелка. Отначало ви бях много ядосана, но осъзнах, че тук има нещо повече от онова, което виждат очите. Надявам се да ми вярвате достатъчно, за да ми се доверите.
Кристи наистина имаше нужда от приятелка — освен Ефи, която мислеше лошо за Синджън, защото беше англичанин. Но не беше лесно да се довери на Ема. Ако Синджън беше отказал да я изслуша, защо Ема ще й повярва? Тя не беше направила нищо, за да спечели доверието на Синджън и на семейството му.
— Какво има, Кристи? Знам, че нещо ви притеснява. Трябва да е имало основателна причина да кажете на Синджън, че синът му е умрял при раждането си.
Измъчена от настойчивостта на Ема и отчаяно нуждаейки се да свали тежкото бреме от себе си, Кристи даде знак на момичето да я последва.
— Да влезем в моята стая. Не искам да събудя Нийл.
Седнала на леглото до Ема, Кристи се загледа в ръцете си и каза:
— Казах на Синджън, че детето ни е умряло, за да го предпазя от смъртна опасност.
Очите на Ема се присвиха.
— Животът му е бил в опасност? Той защо не каза нищо за това?
— Докато той беше в Лондон за процеса на сър Осуалд, Калъм Камерън се закле да го убие, ако се върне в Гленмур. Калъм ме искаше за себе си, или по-скоро, искаше властта, която ми принадлежи. Мислеше, че ще получи каквото иска, ако убие Синджън и се ожени за мене. Излъгах Синджън, за да го държа далече от Шотландия.
— И сте му написали писмо, в което сте заявили, че искате да се омъжите за Калъм Камерън…
— Да, но не бях сигурна, че това ще е достатъчно, за да го накара да не идва. Тогава си спомних документа за анулиране, който той беше донесъл в Гленмур, за да го подпиша, и се опитах да убедя Калъм, че щом анулирането бъде подписано и изпратено на Синджън, той ще разтрогне брака ни и аз ще бъда свободна да се омъжа повторно.
— Той повярва ли?
— Не. Затова предложих да пиша на Синджън, че детето ни е умряло при раждането, защото тогава нямаше да има причина да се връща в Шотландия.
— Е, това подейства — изрече меко Ема. — Той беше съкрушен. Детето означаваше много за него. Не съм мислила, че ще дойде ден, когато Синджън охотно ще захвърли ролята на лорд Грях, но се заклевам, че щеше да го направи, ако не беше пристигнало писмото ви. Защо все пак дойдохте в Лондон?
— Калъм започваше да губи търпение. Смятайки, че бракът ми вече не е валиден, искаше да ме принуди да се събера с него и да прати Нийл далече, за да го отглеждат чужди хора. Не можех да позволя това. Бог сигурно е чул молитвите ми, защото Калъм беше ранен в едно нападение малко преди сватбата. Аз избягах в Лондон, докато той се възстановяваше от раняването. Знаех, че Синджън ще ме намрази, ако разбере, че съм го излъгала за Нийл, затова се опитах да стоя далече от него. Тогава вие ми казахте, че той се е отдал към саморазрушение, и аз трябваше да го видя, да разбера лично до какво са довели лъжите ми. — Тя се изчерви и отмести поглед, спомняйки си нощта, в която Синджън беше разкрил коя е. — За съжаление, той ме позна въпреки маскировката ми и в края на краищата научи за Нийл. Сега ме ненавижда. И иска да ми вземе детето! — изхлипа тя и се разплака.
— Вие обяснихте ли всичко това на Синджън?
Кристи се изсмя горчиво.
— Той отказва да ме изслуша. Господ знае, че се опитах.
— Аз ще му кажа — каза Ема. — Ще повярва, ще видите.
— Не! Обещайте ми, че няма да казвате нищо от това, което ви поверих току-що. Синджън трябва да го чуе от мене. Искам да ми повярва, да ми има доверие. Ако това не стане, ние с него нямаме бъдеще.
Ема хвана ръката й.
— Много го обичате, нали?
— Толкова ли е очевидно?
— За мене е.
— Някога влюбвали ли сте се, лейди Ема?
— Ти си ми снаха, моля те да ми казваш Ема. И не, никога не съм била влюбена. Може би никога няма да се омъжа. Сравнявам всички мъже с братята си и те страшно губят от това. Мъжете на моята възраст са твърде незрели, а по-възрастните обикновено си търсят гледачка за децата си, останали без майка, или разплодна кобила, която да им даде наследник. Някои се интересуват само от богатството ми.