— Съжалявам да го чуя.
— А аз не — каза живо Ема. — Може би някой ден ще намеря подходящия мъж. Има ли нещо, което мога да направя, за да помогна на вас двамата със Синджън?
— Благодаря, но не. Дори само това, че си излях болката пред тебе, вече е огромна помощ. Докато Синджън не бъде готов да чуе обяснението ми, никой не може да ми помогне.
Ема погледна нарочно към леглото, въпросително вдигнала вежда.
Кристи се изчерви чак до пръстите на краката си.
— Достатъчно добра съм за това. Може би той просто не може да ми прости лъжите и заблудите, които преследват връзката ни още от самото начало. Знам, че съм била на погрешен път, и се моля дано един ден той да ми прости.
— И аз ще се моля за това — каза Ема, като я прегърна. — Сега трябва да вървя, иначе Джулиън ще се почуди какво ме задържа. Може ли да дойда пак да видя Нийл?
— Когато искаш — каза топло Кристи.
Насаме с брат си, Джулиън също се опитваше да изкопчи повече от него.
— Заклевам се, Синджън, наистина ме изненадваш. Не толкова отдавна беше на път да се погубиш от разгул. Сега те виждам като баща и съпруг. Прости ли на Кристи?
Устата на Синджън се изпъна в права линия.
— Не, не съм й простил. Единствената причина тя да живее в дома ми е, че Нийл е твърде малък, за да бъде отделен от майка си.
— Сигурен ли си, че това е единствената причина? Да не би да ми казваш, че нямате истински брак?
Синджън му отправи подигравателна усмивка.
— О, той е достатъчно истински, ако говориш за сексуалните аспекти на брака. Кристи е красива жена и е моя съпруга. — Той направи нетърпелив жест с ръка. — По дяволите, Джулиън, наречи ме глупак, но още я желая.
Джулиън се усмихна.
— Очевидно е, че я обичаш. — Без да обръща внимание на презрителното изсумтяване на Синджън, той весело продължи: — Жалко, че пропиля първите петнадесет години от брака си с любовници и необуздани приключения. Ако се бяхте събрали по-рано с Кристи, нямаше да има нужда от лъжи и заблуди. Помисли за всичките години, които пропиля, докато печелеше репутацията на най-знаменития лондонски развейпрах. Лорд Грях — женкар, непрокопсаник, човек със съмнително поведение. Това са само малка част от етикетите, които заслужи през годините, Синджън. — Той поклати глава. — Жалко наистина.
— Може би съм се променил — допусна Синджън. — Имам син.
— И съпруга — напомни му Джулиън.
— Още не е сигурно.
— Кристи даде ли ти задоволително обяснение защо те е излъгала за детето? Ами за вожда на рода Камерън?
— По дяволите, Джулиън, престани. Ако искаш да знаеш, не съм настроение да слушам обясненията на Кристи. Може би някой ден ще ги чуя — когато съм в състояние да го направя обективно.
— Знаеш ли какво мисля, Синджън?
— Не ме интересува, но предполагам, че така и така ще ми го кажеш.
— Чувствата ти към Кристи са по-силни, отколкото признаваш. Спомням си колко беше развълнуван, че ще имаш дете, и с какво нетърпение очакваше да се върнеш при Кристи и да заживеете щастливо.
— Нещата се промениха. Не съм сигурен какво изпитвам към нея сега.
— Още един съвет. Грижи се за Нийл. Той ще наследи титлата ми един ден.
Синджън се намръщи.
— Какво, за бога, говориш? Ти си още млад. Един ден ще се ожениш и ще си имаш свой син.
Джулиън отклони поглед.
— Никога няма да се оженя.
— Годеницата ти умря преди повече от две години. Времето за траур отмина. Намери си друга жена, Джулиън. Знам, че имаш любовница, може би повече от една, така че не си безразличен към жените.
— Много обичах лейди Даяна — призна Джулиън. — Ти не знаеш какво стана, защото не обръщаше внимание на нищо друго, освен на забавленията си. Ние с Даяна станахме близки. Тя носеше детето ми, когато загина в злополука с карета два дни преди сватбата ни.
Спря, присвивайки очи, докато не се превърнаха в искрящи цепки, едва сдържайки треперенето на гласа си.
— Не беше злополука, Синджън. Тя пътуваше в моята карета. Аз трябваше да бъда вътре, не моята невинна Даяна. Аз трябваше да умра тогава.
Синджън гледаше втренчено Джулиън, като че ли го виждаше за първи път. Брат му беше прав. Той бе така потънал в хедонистичния си свят, че не беше обръщал внимание на страданията на Джулиън след злополуката.
— Защо някой ще иска да те убие? Това има ли нещо общо с твоите внезапни изчезвания? Много беше потаен през последните години.
Джулиън си сипа бренди, подкрепвайки се с една продължителна глътка, преди да отговори на брат си.