— Работя за правителството, Синджън. И то от години. Моите пътувания са пряко свързани с работа под прикритие, която лорд Пийт смята достойна за талантите ми. Попаднах на нещо важно още преди смъртта на Даяна и предполагам, че скоро пак ще напусна Лондон.
— По дяволите, Джулиън, това е невероятно! Защо приемаш такава опасна работа? Трябва да се оттеглиш незабавно.
Изражението на Джулиън стана ледено.
— Няма да спра, докато не намеря убиеца на Даяна. Мъжът, който я уби, още е на свобода. Някой ден ще се натъкна на него и когато това стане, той ще трябва да бъде готов да умре.
Синджън остана зашеметен от мрачната заплаха в гласа на Джулиън. Беше му известно, че брат му и любимата му годеница са станали близки, но не бе подозирал доколко. Внезапно всички необясними изчезвания на Джулиън намериха обяснение.
— Не знам колко време няма да ме има този път — продължи Джулиън. — Ако се случи нещо непредвидено с мене, искам да ми обещаеш, че ще се погрижиш Ема да се омъжи добре.
— По дяволите, Джулиън…
— Обещай ми.
— Дадено.
— Ти ще ме наследиш, разбира се, а после синът ти след тебе.
Синджън беше ужасен от фатализма на Джулиън.
— За мене този разговор няма смисъл. Ще доживееш до дълбока старост и когато се представиш пред създателя си, най-големият ти син ще те наследи.
Ръката на Джулиън се отпусна на рамото на Синджън.
— Разчитам на тебе, Синджън.
— За какво разчиташ на него? — запита Ема, влизайки в стаята.
— Да направи каквото е редно за Кристи и за сина си — импровизира Джулиън.
Ема отправи проницателен поглед към Синджън.
— И аз така мисля.
— Време е да тръгваме — каза големият брат, вземайки шапката и бастуна си. — Не забравяй какво ми обеща, Синджън. И помисли за това, което ти казах.
Синджън се загледа след брат си с подновено уважение. Не си и беше представял, че брат му е замесен в някакви опасни работи. Но, от друга страна, около Джулиън винаги се беше разнасял лъх на опасност. Да, опасен човек е, помисли внезапно Синджън. И силен враг.
През следващите няколко дни Кристи изцяло се посвети на Нийл. Извеждаше го на разходка в парка и с каретата. Сега той вече пълзеше и изискваше допълнително внимание. Момченцето познаваше баща си и протягаше ръчички към него, за да го вземе, винаги щом той се появяваше наоколо. Синджън като че ли се разтапяше от обожанието на своя син и прекарваше много време с него.
Отношенията между Кристи и Синджън оставаха странни. Всеки път, когато тя го хванеше да се взира в нея с озадачено изражение, тя се питаше дали той се опитва да реши къде е мястото й в живота му. Чакаше с нетърпение да й поиска обяснение за лъжите, които му беше наговорила, и беше разочарована, че той като че ли не искаше да знае нищо.
Макар че денем отношенията им бяха напрегнати, нощите им бяха всичко, което една съпруга би могла да желае. Синджън идваше в стаята й всяка нощ и се любеше страстно с нея. Понякога повече от един път на нощ. Пламенността му не угасваше, независимо колко дистанцирано се беше държал през деня. В обгърнатата от мрак стая той й шепнеше любовни думи. Наричаше я любима и с други интимни имена, които я караха да се разтапя. Когато се събудеше на следващата сутрин, него винаги го нямаше. И така дните се преливаха един в друг. Но тъй като Синджън все отлагаше отпращането й, Кристи започна да се надява, че нещата помежду им ще се оправят.
Синджън реши, че синът му трябва да бъде кръстен и то по най-тържествен начин. Задействаха се планове за осъществяването на тази идея. Ема и Джулиън щяха да бъдат кръстниците. Кристи нямаше възражения и от сърце се посвети на подготовката.
В деня преди кръщенето в Дарби Хол пристигна един внезапен посетител. Рори Макдоналд, с уморен и изтощен вид след десетдневна езда от Гленмур, едва не припадна на прага, когато Пембъртън му отвори вратата. Попита за Кристи и беше поканен в задната приемна. Страх обзе Кристи, когато чу, че Рори е яздил от Шотландия, за да я види. Само нещо извънредно трябва да го беше довело в Лондон.
— Кристи, слава на бога, че те намерих — каза Рори, скачайки на крака, когато тя влезе в приемната.
— Получи ли писмото ми? — запита Кристи. — Пратих го с куриер, след като дойдох да живея при Синджън.
— Да, така разбрах къде да те намеря.
— Какво има, Рори? Нещо с Маргот ли? Или с детето ви?
— Не, момиче. Имам си много хубав син здравеняк. Кръстихме го Ангъс, на дядо ти. Маргот е добре. Оженихме се пред свещеника, когато намина преди няколко седмици.
— Новините трябва да са лоши, щом са те довели в Лондон.