— Вождът на рода Камерън враждува с Макдоналд и Раналд и привлече Маккензи на своя страна. Вече опожариха няколко колиби и отвлякоха добитъка на хората. Кланът има нужда от тебе, Кристи. Не можем да се бием, ако нашата водачка не е с нас, да ни дава кураж.
— Какво има? — запита Синджън, влизайки в стаята. — Пембъртън каза, че имаме гост от Шотландия. Хубаво е да те видя, Рори. Клановете пак ли се бият помежду си?
— Да, точно така, ваша светлост.
— Предполагам, че Калъм Камерън е подбудителят.
— Да, прав сте.
— Какво очакваш да направи Кристи за това?
— Кланът има нужда от своята водачка — обясни Рори.
— Враждата вече не може да се овладее.
— Аз ще съобщя на гарнизона в Инвърнес — каза Синджън.
— Английските войници са в Шотландия, за да пазят реда сред клановете. Ако има битки помежду им, те ще ги спрат.
— Не! — протестира Кристи. — На англичаните им е все едно кого убиват. Макдоналд или Камерън за тях не се различават, стига да спрат битките. Няма да позволя сънародниците ми да бъдат убивани от английски касапи.
— По дяволите, Кристи! Какво може да направи една жена, щом армията не може?
— Те са от моя клан, Синджън. Имат нужда от мене. Може би мога да втълпя малко разум на Калъм. — Тя го изгледа измъчено.
— Трябва да се върна в Гленмур. Разбираш ме, нали?
— Рори, Пембъртън стои във фоайето. Нека те заведе в кухнята, сигурен съм, че умираш от глад. Ние с Кристи ще се разберем и ще ти съобщим какво сме решили.
Рори отправи към Кристи подкрепящ поглед и стана.
— Да, може да сложа нещо в корема си.
— Това са глупости, Кристи — каза Синджън, когато останаха насаме. — Отказвам да ти позволя да се излагаш на опасност.
Кристи зае предизвикателна поза.
— Няма да ме спреш, Синджън.
— Ако продължиш да настояваш, тръгвам с тебе.
Паника завладя Кристи, Не беше забравила заплахите на Калъм. Силно подозираше, че тази вражда е била разпалена със съзнателни намерения. Калъм още не се беше отказал от нея. Тя знаеше точно какво прави той. Използваше заплахата за война, за да примами Синджън в Гленмур и да го убие. Тя обичаше Синджън прекалено много, за да остави това да се случи.
— Не, Синджън, присъствието ти само ще влоши нещата. Знаеш, че планинците не обичат англичаните.
Очите на Синджън се присвиха.
— Какво предлагаш, Кристи?
— Предлагам незабавно да тръгна за Шотландия. Гавин и Ефи могат да ни придружат — нас двамата с Нийл. Сигурна съм, че мога да спра това безумие, без да докарвам английски войници в Гленмур. Катастрофата от Кулоден още не се е изличила от умовете на планинците. Положението може да е взривоопасно, да се стигне до кръвопролитие. Искаш ли такова нещо да ти тежи на съвестта?
Изражението на Синджън се вледени.
— Какво каза?
Кристи замря.
— За кое?
— Няма да ти позволя да въвлечеш сина ми в опасна ситуация! Не искаш да дойда с тебе, така ли? Добре. Но ако упорстваш с тази глупост, синът ми остава в Лондон с мене. Ясно ли е?
— Синджън, сигурно не искаш да кажеш…
— Говоря съвършено сериозно. — Гласът му омекна. — Въпреки всичко още ме е грижа и за теб. — Прокара ръце нагоре по нейните и полека я привлече към себе си. — Не искам да се забъркваш в споровете на сънародниците си. Не мога да се изразя по-ясно, Кристи. Остани тук и нека отношенията ни се развият. Мислех, че е дошло време да чуя обяснението ти. Кажи ми, накарай ме да разбера защо искаше да смятам, че Нийл е умрял при раждането.
Ядосан стон се откъсна от устните на Кристи. След всичките тези седмици на мълчание защо Синджън искаше обяснението сега? Моментът не беше удобен. Той можеше да поиска да се срещне с Калъм, а това щеше да бъде грешка.
— Съжалявам, Синджън, няма време. Има толкова неща да се правят. Нийл трябва да се приготви за пътуването и…
Очите му блеснаха опасно.
— Не чу ли и дума от това, което ти казах? Отивай, ако трябва, но Нийл остава тук. Изборът е твой, Кристи. Ако ще се връщаш в Шотландия, отиваш там сама.
17
В безвремието между два удара на сърцето си Кристи почувства как светът й се разпада под краката й.
— Синджън, не ме карай да избирам. Аз съм водачка на клана. Дядо ми ми повери съдбата му, когато ме избра за своя наследница.
Очите на Синджън се присвиха гневно.
— Имаш син, който се нуждае от тебе.
— Нима аз искам да оставя Нийл? Ти ме принуждаваш да тръгна без него.
Той я дръпна към себе си. Очите му сякаш горяха, когато сведе глава и я целуна. Целувката му беше сурова, властна, сякаш със силата на волята си можеше да промени намеренията й. Почувства го как се втвърдява до нея и отчаяно поиска да се поддаде на копнежа, но знаеше дълга си.