Извика протестиращо, когато Синджън я грабна на ръце и я понесе по стъпалата към стаята й. Чак там я пусна на пода.
— Синджън, какво…
Той посегна зад гърба си и заключи вратата.
— Ще се любя с тебе, Кристи. Искам да помниш какво оставяш зад гърба си, защото излезеш ли от тази къща, никога повече няма да влезеш в нея.
Отчаяние обхвана Кристи. Синджън със сигурност не говореше сериозно. Нямаше да я държи далече от детето й все пак? Не беше жесток мъж. Сам не знаеше какво говори.
— Ще се върна, Синджън, не се съмнявай в това. Нийл е моят живот. Ще остана в Шотландия само колкото трябва, за да сложа край на враждата между Камерън и Макдоналд. Не разбираш ли? Аз съм водачка на клана Макдоналд.
— А аз съм ти съпруг.
— Ти си англичанин. Това е съществената разлика. Сънародниците ми ще ме послушат, те ме уважават.
— Върви тогава, но ще отнесеш спомена за последния път, когато сме били заедно.
Той посегна към нея и тя не можа да се възпротиви, дори да искаше. Това беше Синджън, мъжът, когото обичаше. Макар той да твърдеше, че ще я лиши от сина й, ако замине, тя отказваше да повярва, че той говори сериозно.
Той хвана корсажа й с две ръце и щеше да го смъкне до кръста й, ако тя не беше хванала ръцете му и не ги беше отместила.
Очите му я наблюдаваха внимателно, докато сваляше роклята си и я оставяше внимателно на един стол. Обувките и чорапите я последваха. Когато остана по риза, той с едно движение я измъкна през главата й. После се съблече, хвърляйки дрехите си на пода.
Кристи го гледаше жадно. Тия широки мъжки рамене, скулптирания му златист корем, неудържимата му мъжественост — колко обичаше всичко това. Беше великолепен в този момент, истински лорд Грях, свиреп хищник, невероятно съблазнителен. Погледът й се спря на ерекцията му, твърда и безочлива, извисяваща се величествено над стройните колони на бедрата му. Изчерви се и отвърна поглед.
— Не се извръщай, скъпа — изрече той пресипнало. — Винаги е имало страст помежду ни, на това винаги можем да разчитаме. Ти ме искаш, не се опитвай да отричаш.
Той проследи формата на гърдите й с пръст и тя потрепери.
— Не е тайна, че те искам, Синджън. Винаги съм те искала, дори когато казваше, че ме ненавиждаш.
Той издаде дрезгав звук.
— Странен начин да показваш чувствата си. Толкова много си ме лъгала, че вече съм предпазлив към всичко, което казваш.
Гърлото на Кристи се сви, но тя преглътна сълзите си. Колко трудно беше всичко.
— Може би трябва да излезеш и да ме оставиш да се приготвя за пътуването.
— О, не. — Обещах ти тази нощ. Имам нужда от теб, Кристи.
Синджън я грабна на ръце и я отнесе в леглото.
— Може да си водачка на твоя клан, но винаги ще ми принадлежиш. Няма да се разведа с тебе, Кристи Макдоналд. Макар че между нас е свършено, ако решиш да заминеш, никой друг мъж няма да те притежава. Не съм искал съпруга, ако си спомняш. Ще продължим, както преди. Ти ще останеш в Гленмур с твоите сънародници, а аз ще продължа да живея по моя начин.
— Ами синът ни?
— На Нийл няма да му липсва нищо. Той е моят наследник. Винаги ще има баща да се грижи за благополучието му.
И майка, закле се безмълвно Кристи.
— Може ли да не обсъждаме това?
— Времето за разговор отдавна отмина. Сещам се за далеч по-хубави неща, които да правя с тези лъжливи устни.
Той я притегли към себе си. Ако не успееше да я трогне с думи, можеше да й покаже с тялото си, че мястото й е при него и Нийл в Лондон. Шотландците можеха преспокойно да вървят по дяволите. Устата му завладя нейната в груба целувка, която говореше красноречиво за суровото му неодобрение, за жаждата му. Дъхът му стържеше в дробовете, тежък и накъсан. Първични пулсации разкъсваха слабините му, туптяха в главата му, в кръвта му. Желанието се трупаше и разтърсваше цялото му тяло.
Когато ръцете й се сплетоха зад врата му и го претеглиха към устните й, надеждата покълна в сърцето му. Може пък да се е отказала да замине? Зарадва се безмълвно, когато Кристи се изви на дъга под него и се стопи в целувката му. Телата им се преплетоха и Синджън остави трепета й да се просмуче в него. Искаше да й даде наслада, толкова много наслада, че тя да я помни до края на дните си, независимо какво им готвеше бъдещето.
Той запълни ръцете си с щедрото изобилие на гърдите й, дразнейки зърната с длани, докато устата му жадно намери нейната. Целувката му стана по-дълбока, езикът му се пъхна в устата й и той усети мрачно задоволство, когато тя изстена гърлено. После плъзна устни надолу по тънката колона на шията й. Чу я да си поема остро дъх, когато устата му завладя нежното зърно. Засмука я леко, докато млякото й не потече, после остави пиршеството си, за да погали други по-интимни нейни части.