Той я почувства как потръпва, докато устните му прокарваха пламтяща пътека надолу по корема й. Разтваряйки широко краката й, той ги сложи на раменете си. Когато раздели коприненото руно, предпазващо нейната женственост, с върха на пръста си, бавна въздишка се откъсна от устните й. А когато същият този дързък пръст намери влажния й, оросен от мъзга център, тя изкрещя името му.
Но това не беше достатъчно. Синджън искаше да я чуе да вика от наслада. Загледа лицето й, докато плъзваше един пръст в нея. Тя изглеждаше замаяна, очите й бяха замъглени, сякаш очакваше още нещо. Подчинявайки се с радост на желанието й, той прилепи уста към твърдата пъпка на мястото, където се съединяваха бедрата й, и я засмука. Пръстите й се заплетоха в косата му и тя се изви към него.
Кристи се задъхаше, гърчеше се, стенеше, но той продължаваше и всяко близване на езика му я довеждаше все по-близо до сладката забрава.
Дъхът й избяга от нея като горещ отлив. Грапавото кадифе на езика му я подлудяваше до божествен, мъчителен екстаз. Отново и отново той я вкусваше, довеждайки я все по-близо до края. Пръстите й стискаха раменете му, докато ръцете му обхващаха седалището й и я притискаха по-плътно към горещата му уста. Тялото й се къпеше в наслада, треперещо, безмълвно молейки за освобождение.
Тогава той я освободи. Тя почувства как контракциите започват дълбоко в сърцевината й, докато раздиращо удоволствие превръщаше тялото й в облак от свръхчувствителни треперещи сетива. Чу как някой вика и шокирана усети, че чува собствения си глас. Това продължаваше безспир, докато тя се не строполи без сили на постелята.
Лека-полека изплува отново в действителността. Очите й се отвориха, замъглени и разфокусирани. Синджън седеше на пети, отпуснал се между краката и, тъмносините му очи имаха цвят на дим, а членът му още беше твърд и набъбнал. Изражението му беше напрегнато и мрачно.
— Приеми ме в себе си, любов моя.
Гласът му беше дрезгав, сякаш всеки миг самообладанието му щеше да го напусне.
Тя го пое в ръце и го насочи към сърцевината си. Дъхът му облъхна бузата й, когато той се плъзна в нея. Ръцете й го притиснаха, безмълвно подканяйки го да навлезе още по-дълбоко… толкова дълбоко, колкото беше възможно.
Тя се вгледа в него; той се беше забил докрай в нея, ръцете му бяха опрени от двете страни на главата й. Мускулите му се издуха и втвърдиха, когато той започна да се движи. Отначало полека, сякаш искаше да извлече навън удоволствието. После, като че ли понесен от вихъра на чувствата, той се забърза в трескав ритъм.
Въвлечена в това диво безумие, Кристи забиваше ноктите си в гърба му. Кръвта й пламна. Чувстваше се разкъсвана, отнесена в друго пространство, посягайки към екстаза с всяко следващо движение.
Синджън усещаше, че умира. Малките, трептящи контракции, които усещаше вътре в нея, изстискваха члена му, довеждайки го още по-близо до края. Той улови екстатичния й вопъл с устата си, спазмите й подтикваха неговите и тогава всяка мисъл отлетя, оставяйки след себе си единствено жаждата, която го пришпорваше, и жената в ръцете му. Тялото му се стегна; накъсан вик излетя от гърлото му и семето му изригна, горещо и обилно, от неговото тяло в нейното.
Останал без дъх, Синджън изчака няколко дълги минути, преди да успее да помръдне. Сърцето му все още думкаше под ребрата му, когато се надигна и се отмести, изтягайки се до нея на леглото.
— Още ли искаш да заминеш, любов моя? — прошепна той в напрегнатата тишина.
— Не — изрече Кристи с нещо, което подозрително напомняше на изхлипване. — Не искам да се отделям от тебе, Синджън, но трябва. Опитай се да разбереш положението ми.
— Ами положението ти на моя съпруга?
— Винаги ще бъда твоя съпруга. Трябва да го знаеш. Да оставя Нийл… това ме разкъсва. Моля те, премисли пак ултиматума си. Заклевам се, че ще пазя детето като очите си.
— Няма да вземеш Нийл и това е окончателно. — Гласът му беше мрачен и решителен, натежал от гняв. — Вече говорихме за това, Кристи. Не съм променил мнението си. Надявах се ти да промениш своето. Единственият начин да позволя на Нийл да замине, е ако всички тръгнем за Шотландия заедно.
— Не може и дума да става — възрази Кристи. — Положението може да се оправи и без английска намеса. Вече ти обясних, че довеждането на английски войници в Гленмур ще струва живота на невинни хора. Ще оставя тук Гавин и Ефи да се грижат за Нийл в мое отсъствие.
— Да те вземат дяволите! — изсъска Синджън.
Не можеше да я разбере, търпението му се беше изчерпало, вече не го беше грижа. Скочи от леглото и събра пръснатите си дрехи и мърморейки полугласно ругатни.