— Не забравяй едно нещо, мадам. Каквото и да стане сега, е твое дело. Не можеш да ме обвиниш за това. Твой беше изборът да оставиш Нийл.
— Не! Тебе да те вземат дяволите, лорд Дарби, защото не разбираш нищичко от живота на планинците. Да оставя тук Нийл не е мой избор. Няма да изоставя сина си. Ще се върна при него и ще бъда с него, независимо какво казваш.
— Как ли пък не!
Тя продължи, все едно той не се беше обаждал.
— Кажи на Ефи да намери кърмачка за Нийл. — Горчивина капеше от думите му.
— Нещо друго?
Тя се вгледа в лицето му, после отмести очи, сякаш видът му й причиняваше болка.
— Има още едно нещо, което трябва да знаеш, преди да замина.
Той навличаше панталоните и ризата си, нямайки търпение да се отдалечи колкото може повече от Кристи Макдоналд. Беше направил всичко, само дето не беше паднал на колене, за да я моли да остане, но гордостта му не позволяваше повече.
— Какво? Давай бързо, търпението ми вече се изчерпа.
— Знам, че не те интересува, но чувствам, че все пак трябва да го кажа. Обичам те, Синджън. Обичах те от много отдавна. Ето, казах го. Грижи се за детето ми.
Занемял, Синджън я гледаше втренчено. Това поредната й лъжа ли беше? Защо му казва такова нещо сега?
— Искрено се надявам да не говориш сериозно, Кристи. — Вдигна обувките си и се запъти към вратата. Сложил ръка на дръжката, спря и й се усмихна през рамо. — Може би съм ти дал още едно дете днес. — Смехът му го последва навън.
— Обичам те, Синджън — прошепна Кристи в студената пустота на стаята. — Заради сегашните ти чувства, се моля на бога да не си оставил още едно дете в мен.
Кристи замина на следващата сутрин. Нийл беше прекалено малък, за да разбира, и се сбогува с нея с гукащ смях. Тя не би намерила сили да тръгне, ако не знаеше, че детето ще остане в добри ръце. Даже отложи заминаването си, докато Ефи не намери кърмачка за сина й. Дъщерята на пекаря тъкмо беше родила и имаше достатъчно кърма, за да храни още едно дете. Съпругът й беше пострадал в злополука и тя охотно прие заплащането, което Синджън й предложи.
Бетси се съгласи да се премести в къщата заедно със сина си и пострадалия си мъж, за да бъде близо до Нийл. Нямаше да е задълго, помисли Кристи, защото Нийл вече приемаше намачкани храни и сучеше по-рядко.
Кристи не очакваше Синджън да дойде да се сбогува с нея и той наистина не дойде. Честно казано, тя не мислеше, че ще понесе такава среща.
— Бог да те пази — изрече Ефи, докато Рори настаняваше Кристи в каретата, с която щяха да пътуват към Шотландия. — Ако някой може да предотврати кръвопролитие между клановете, това си ти, Кристи Макдоналд. Не се тревожи за Нийл. Аз ще го пазя вместо тебе, докато се върнеш.
Гавин повтори обещанието на Ефи и предупреди Рори да внимава. Кристи знаеше, че пътуването няма да мине безопасно, защото винаги имаше възможност да ги нападнат разбойници и да стане някой инцидент. За щастие, Рори беше добре въоръжен. Имаше два пистолета кремъклии, скрити под седалката, и разбира се, ножа, пъхнат в ботуша.
За голямо облекчение на Кристи единственият враг, който срещнаха по пътя, беше непрестанният дъжд, леещ се върху тях. Тя съжаляваше Рори, кацнал нависоко на капрата, докато тя се гушеше вътре в клатушкащата се карета, свита под одеялото. Два пъти колелата затъваха в калта и тя излизаше от каретата, докато Рори успееше да ги освободи.
Съмнителните пощенски ханове, предлагащи подслон за през нощта, бяха претъпкани и неудобни. По някой път Кристи споделяше стаята си с още четири жени, докато Рори трябваше да се задоволи с купчина слама в конюшните.
Нийл ужасно й липсваше. Макар да беше превързала стегнато гърдите си, за да спре млякото, те все още я боляха. Не можеше да си спомни някога да се е чувствала толкова зле. Пътуването до Шотландия й показа ясно каква самота трябваше да понася. Свободните часове й даваха много време да размишлява върху онези последни моменти, които беше прекарала в прегръдките на Синджън.
Само да можеше да го накара да разбере, че приема задълженията си към своите сънародници толкова сериозно, колкото и тези към Нийл. Раздялата с него беше най-трудното нещо, което някога беше правила. Ако Синджън не се беше противопоставил толкова упорито, тя нямаше да бъде принудена да се раздели с детето си. Най-големият й страх сега беше, че Синджън няма да й позволи да бъде с детето, след като се върне. След като възстановеше мира сред планинците, Кристи щеше да му обясни всичко и се надяваше той да разбере и да й прости.
Вълна на облекчение се разля из нея, когато пресякоха границата с Шотландия. Дъждовното време най-накрая отстъпи пред сини небеса и слънчева светлина и Кристи се развълнува, когато видя изтравничето, цъфнало по склоновете на хълмовете. Никак не харесваше Лондон с неговите опушени сгради, тълпи и смрад на канална мръсотия. Един ден, закле се тя, щеше да доведе Нийл у дома и да го отгледа в здравия, свеж въздух на шотландските планини.