Забелязаха облака дим, надвиснал над селото Гленмур, още преди да го достигнат. Сърцето на Кристи се разтуптя, когато осъзна какво означава това. Рори спря каретата на върха на един хълм, докато Кристи надничаше през прозореца, взирайки се със страх в дима, който се виеше над горящите колиби.
— Трябва да слезем там — извика тя. — Може да имат нужда от помощ.
Приветствени викове възвестиха пристигането й, когато каретата влезе в селото.
— Нашата водачка Макдоналд е!
— Нашата водачка се върна!
— Слава на бога!
Първото, което Кристи забеляза, когато слезе от каретата, беше, че всеки здрав мъж носеше оръжие — или боздуган, или пистолет, или здрава тояга. Тя се взря зад тях и видя уплашените лица на жени и деца да надничат от вратите на колибите, пощадени от огъня. Когато я познаха, се втурнаха навън да я приветстват.
— Какво е станало тук? — запита Кристи. Едрият Мърдок Макдоналд пристъпи напред.
— Камерън и Маккензи — изфуча той. — Дойдоха по мръкнало. Отблъснахме ги, но успяха да изгорят още две колиби.
— Има ли жертви?
— Не. Трима ранени, не е сериозно, и две деца, стъпкани в блъсканицата. Ще се оправят.
— А Раналд?
— И те имат същите главоболия като нас. Вождът на рода каза, че половината им стадо било откарано в земите на Камерън.
— Ще ги върнем — каза Кристи.
— Радваме се, че си дойде, Кристи — каза Мърдок. — Може би ще можеш да влееш малко разум в главите на Камеръновци. Войните между клановете винаги са разделяли планинците, но рядко е било да враждуват съюзници. Не го разбирам твърде добре.
Това беше начинът на Калъм да й отмъсти за бягството й. Той знаеше, че тя ще се върне веднага, щом научи какво е станало с рода й — всъщност, беше разчитал на това. Но нямаше да може да я притиска този път. Тя беше омъжена. Синджън не беше внесъл в съда документа за анулиране на брака, а синът й беше на сигурно място при баща си. Щеше да накара Калъм да разбере, че няма нищо да спечели, а ще загуби всичко, ако продължава тази безсмислена вражда. Щом проумее до какви беди ще доведе евентуална война в шотландските планини, нещата щяха да се уредят и тя щеше да може да се върне в Лондон и да се разбере със Синджън.
— Който е останал без покрив над главата, може да дойде в Гленмур — предложи тя.
— Благодарни сме ти, Кристи. Жените и децата без домове ще бъдат доволни от предложението ти, но мъжете ще останат в селото да спрат по-нататъшно плячкосване.
Кристи тръгна към цитаделата си, решена да спре враждата, преди да е обхванала всички планински кланове и да се е изродила във война, изискваща намесата на английски войници.
Маргот изхвръкна от вратата, за да приветства Кристи, преди каретата да беше спряла пред предния вход на Гленмур.
— Къде е момченцето ти? — запита Маргот, прегръщайки топло Кристи.
— Трябваше да го оставя. Синджън не ми позволи да го доведа.
— Ах, момиче, много съжалявам. Не се безпокой, той е в добри ръце при баща си. Добре, че Рори те намери. Писмото ти дойде при нас няколко дни, преди той да замине за Лондон. Бяхме изненадан да научим, че живееш с негова светлост. Какво стана?
— Ще ти разкажа по-късно. Иди се виж със съпруга си. Много му липсвахте на Рори, ти и момченцето му.
— Не повече, отколкото той ми липсваше — каза Маргот.
— По-добре да ида да го посрещна, преди да се е почувствал пренебрегнат. Ще говорим по-късно, Кристи, след като си починеш.
— Да, трябва да видя твоето детенце — каза Кристи.
Да влезе в своята къща беше като среща със стар приятел, помисли Кристи, пристъпвайки в главната зала. Гленмур може и да беше поизгубил от предишната си слава, но все пак беше нейният дом. Мери излезе от кухнята и я сграбчи в прегръдките си. Кристи я помоли да разкаже за бедите, които ги бяха сполетели, откакто тя беше заминала.
— Ще оправим нещата, Мери — заяви Кристи, отвръщайки на прегръдката на роднината си.
— Къде е детенцето ти, Кристи? Нямам търпение да го гушна.
— Оставих го при лорд Дарби — обясни Кристи и изобрази сияйна усмивка, за да скрие съкрушеното си сърце. — Синджън мислеше, че тукашните планини са прекалено опасни за сина му.
Мери направи крива физиономия.
— Англичани! Фу! Стаята ти е готова, момиче. Иди си почини, сигурно си изтощена.