— Моля те, Кло, изслушай ме. Преди малко се прибрах от работа и го заварих на верандата си.
— Не ме интересува! — отсече жената, чието име беше Клоуи.
Адам се загледа в гърба й, в разкошната й червеникава коса:
— Той не искаше да те наскърби.
Клоуи отново се обърна и размаха дървената шпатула:
— Знаел си, така ли?
Той се поколеба. Явно бе, че е знаел.
Тя му обърна гръб:
— Върви си!
— Да му предам ли нещо?
— Не желая да разговарям с него, отказвам да водя диалози и чрез теб. — Тя го погледна през рамо. — Освен ако ми кажеш с коя е бил.
— Не знам — отвърна Адам. — Виж, той ме помоли да му взема нещата, защото подозира, че тъкмо сега не го искаш в дома си. Ще изчакам да се прибереш, става ли? Ще ти се обадя предварително. Засега Джейк ще остане при мен. Знаеш номера на телефона. — Изчака я да каже нещо, но след като не получи отговор, неохотно се обърна и тръгна към вратата на закусвалнята. Разсеяно погледна Джоузи и продължи да върви, но изведнъж спря. — Джоузи! — възкликна, сякаш едва сега я беше познал. — Каква изненада!
— Здравей, Адам — прошепна тя.
— Какво търсиш тук?
— Чакам да ми приготвят сандвич — измънка и побърза да добави: — Не е за мен. „Не е за мен? — скастри се мислено. — Ама че гениално!“
— Аха… Разбира се. — Той се втренчи в нея. Джоузи машинално вдигна ръка, за да провери дали по устните й не са полепнали трохи. — Наред ли е всичко?
— Често ми задаваш този въпрос.
— Така ли? Извинявай. Стори ми се тъжна.
Тя поклати глава:
— Грешиш.
Адам погледна червенокосата зад щанда, после отново се обърна към Джоузи:
— Е, до скоро.
— Довиждане — промълви тя и го изпрати с поглед.
— Ето ви сандвича. — Клоуи сложи на тезгяха бял хартиен плик.
Джоузи стана и отиде да плати, изчаквайки червенокосата да маркира покупката.
— С Адам се познавате, така ли? — подхвърли престорено небрежно.
— Моето гадже… моето бивше гадже… — Клоуи поклати глава, сякаш се ядоса, задето не може да обясни какъв й е Адам. Сърцето на Джоузи се сви. Двамата са били близки, били са любовници. — Моето бивше гадже му е пръв приятел — най-сетне изтърси червенокосата. — Дължите ми четири долара.
— Ей сега. — Джоузи се престори, че рови в портмонето си, докато събра смелост да попита: — Да разбирам ли, че с Адам не сте гаджета?
— Не, разбира се! — Жената явно се изненада от въпроса. — Откъде го познавате?
Джоузи най-сетне извади парите и ги остави на щанда, после отговори:
— Той е нашият пощальон.
Клоуи взе банкнотите и се втренчи в нея:
— Струва ми се, че ви познавам отнякъде.
— Едва ли.
Внезапно червенокосата се усмихна:
— Сетих се! Вие сте Чирини, Джоузи Чирини. Виждала съм портрета ви във фоайето на хотела. Нарисувана сте заедно с баща си.
Джоузи отдавна не се беше сещала за този портрет. Майка й го беше поръчала на известен художник, после настоя да го окачат във фоайето, та да го виждат всички гости на хотела. На него Джоузи беше увековечена като малка дебелана, но пък й беше много приятно да седи в скута на баща си, докато ги рисуваха.
— Откровено казано, бях го забравила. Не знаех, че още е там.
— Знаете ли, сега се сетих — веднъж Адам спомена, че носи пощата на семейство Чирини.
— Така ли?
— Но не каза, че ви познава.
Джоузи пламна от срам и грабна плика със сандвича.
— Не ме познава — промърмори и понечи да си тръгне, но неволно бутна на пода някаква книга, която не беше забелязала на щанда. Вдигна я и прочете заглавието — „Научи се да прощаваш“. — Извинете. Ваша ли е?
— За жалост. — Клоуи взе книгата и тръгна към задната стаичка. Джоузи я чу да мърмори: — Казах ти, махай се!
— После дойде Адам! Направо не повярвах на очите си. Доколкото разбрах, той е пръв приятел на любовника на Клоуи, когото е приютил, след като тя го е изхвърлила от дома си.
Джоузи седеше на пода пред дрешника и разпалено разказваше за случилото се. На скута й стоеше хартиеният плик със сандвича, който отдавна беше изстинал, защото бе останал в багажника на колата, и докато успее да го вземе тайно от майка си.
Личеше си, че докато я е нямало, неканената й гостенка се е разнообразявала с нещата, донесени от къщата й. Сложила си беше корона, която й беше прекалено малка, и всички огърлици от кашончето, а над тениската беше навлякла джинсова риза, украсена с фалшиви диаманти. Беше се поувлякла с козметиката — устните й бяха яркорозови, всеки нокът на ръцете й беше лакиран в различен цвят.