Обаче се спря. Не биваше така. Не прощаваш само защото нямаш избор. Нямаше да е прошка, а акт на отчаяние. От първия миг отчаяно се влюби в Джейк. От първия миг.
Пък и как да му прости, след като отказваше дори да издаде с коя е спал?
— Извинете — промърмори на Джоузи и понечи да се шмугне в задната стаичка.
— Зле ли ви е?
Клоуи отново погледна към вратата. Джейк се приближаваше.
— Нищо ми няма, но искам да избегна срещата с един човек.
Джоузи се извърна:
— С Джейк Ярдли?
— Познавате ли го?
— Бегло. — Младата Чирини се обърна към щанда.
Клоуи не беше изненадана. През лятото Джейк почти всяка вечер присъстваше в местните телевизионни новини, защото бе прокурор по делото на Уейд Бийзли, обвинен в убийството на икономката си. В провинциалните градчета подобни сензационни дела напомнят увивно растение, чиито пипалца постепенно обхващат всички местни жители. Хората още спираха Джейк на улицата, интересуваха се какво е останало скрито от широката публика и дали Уейд Бийзли ще остане зад решетките до края на живота си.
— Той ми изневери — изтърси тя и осъзна, че за пръв път го изрича на глас.
— А! — промърмори Джоузи.
Клоуи изтича в складовото помещение. След като се отказа от следването заради заболяването на старците, които я бяха отгледали, тя продаде фермата, за да ги настани в клиника. Нямаше къде да живее, затова тайно се нанесе в задната стаичка и спа там в продължение на шест месеца. Всичките й пари отиваха за таксата в клиниката. Само Ханк я разкри, но не я издаде. Двамата старци починаха през няколко месеца. Седмици преди смъртта на прабаба си Клоуи се запозна с Джейк и се вкопчи за него. Беше изгубила почти всичко, а той й предлагаше толкова много. Чу го да я вика да излезе. После Джоузи подхвърли:
— Съмнявам се, че ще иска.
— Клоуи, ако не излезеш, ще дойда при теб! — провикна се той, без да обръща внимание на Джоузи.
Всеки миг щеше да се озове до нея. Тя се насили да запази самообладание. Джейк можеше да я накара да забрави, че постъпва отчаяно. Можеше да я накара да забрави всичко. И малкото помещение щеше да е тясно за онова, което се случваше при близостта им.
Температурата щеше да се повиши. Ледът щеше да се стопи, яйцата — да се изпържат в опаковките си. След като се случи няколко пъти, тя го помоли да не я доближава, когато е на работа, защото съсипваха продуктите.
Изминаха няколко секунди.
— Влизам! — провикна се той.
— Не! — отсече Джоузи. — Нямате работа там.
— Вие пък коя сте — попита той с „прокурорския“ си глас и сърцето на Клоуи се сви — младата Чирини не можеше да се мери с Джейк, когато влезеше в ролята на адвокат.
Само че за нейна изненада младата жена раздразнено изрече:
— Аз съм Джоузи Чирини, Джейк. Като бях шестгодишна, на коледното празненство на баба ти изядох и твоето парче торта, а ти се разциври.
— Джоузи! — възкликна той, сякаш едва сега паметта му се беше задействала. — Къде е майка ти? Какво търсиш тук?
— Помагам на една приятелка.
— Познавам всички приятелки на Кло.
— Може би само си въобразяваш. — Настъпи тишина, след няколко секунди Джоузи извика: — Той си отиде.
Клоуи излезе от склада. Чувстваше се като кръгла глупачка, упрекваше се, че е постъпила детински, а не като зряла жена.
— Благодаря — измънка.
— Дано не сгафих… — Джоузи махна към Джейк, който вече прекосяваше фоайето на път към изхода на съдебната палата. Ръкавът й се вдигна, тя погледна часовника си и възкликна: — Божичко! Закъснявам!
— Ще ви изпратя. — Клоуи й подаде сандвича и тръгна с нея. Излязоха от сградата, лъхна ги студен въздух. Паркът пред Съдебната палата гъмжеше от хора, занимаващи се с последните приготовления за фестивала, който започваше тази вечер. При издигането на големите палатки се получаваше въздушен вихър, под чийто напор сухите листа се разпръскваха по тревата. От небето надвисваха светлосиви искрящи облаци. — Чакайте! — извика тя. Позадъхваше се, защото Джоузи почти тичаше. — Ще бъдете ли на откриването на фестивала довечера?
Джоузи намръщено се загледа в парка и отсече:
— Не! А вие?
— Винаги ходя. Тоест винаги ходех с Джейк. Ще отида, ако ми правите компания.
Погледите им се срещнаха. Бяха почти еднакви на ръст, очите и на двете бяха тъмнокафяви.
— Сигурно имате приятели, които да ви придружат.
— Всички ще ме разпитват за Джейк. Нещо ми подсказва, че вие няма да повдигнете въпроса.